Има една мисъл: който е предупреден, той е въоръжен. И сега си давам сметка, че е двулицева... От една страна, знанието е сила. От същата страна, предупреденият може да избира какво да прави със силата. Да речем, че това е "добрата" страна. От друга страна, "лошата", предупреденият по дефиниция използва знанието си срещу теб/ мен и т.н. С други думи, има оръжие - и стреля на месо. От тази страна изглежда най-разумно човек да си мълчи, с никого да не споделя.
И от тези непрояснени мисли произлиза, че не е възможно да си предупреден и "непредпазлив" едновременно, на това му се казва "престъпна безотговорност". И при всички случаи много говори за отношението на предупредения към теб/ мен и т.н.

Сестра ми принципно е страхотен събеседник - нещо като семейна черта :))) До което сме стигнали с упорит труд и не едно и две сбивания на младини... От сбиванията, освен физическите поражения, се сдобихме и с принцип: дори да си мислим, че всичко сме разбрали (особено, ако това си мислим), да си задаваме въпроси. Най-вече "разбраната" на "разбралата".
Примерно, аз й казвам "Имам ново гадже". Тя отговаря "Аха, ясно...".
Ако спрем разговора до тук, става голяма бъркотия... Тя си мисли, че знае за кого говоря, ама аз обикновено говоря за съвсем друг човек... Поради което аз продължавам "И какво ти стана ясно?". След кратък размисъл тя се вижда в чудо и е принудена да си признае, че нищо не разбира... Което вече е добра база за преговори. Та така...
Номерът е не да чакаш някой да се сети да уточни дали те е разбрал, а ти/ аз и т.н. да го питаме какво си мисли, че е разбрал. Поне за мен това действа и понякога ми спестява сериозни неприятности.

А дали си струва толкова да ни пука за "коридори", "килери", "гардероби", "палатки" и прочие...?!?


Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...