Аз си се връщам периодично към тази тема, за да си припомня различни моменти от нея... много точни неща са казани... и полезни също. Просто действително темата си е вечна... все нещо се случва.
Сега обаче чак видях една дума... думата "интрига"... и се замислих, че май не я разбирам добре... Искам да кажа - при "интрига" някой полага тенденциозни и упорити усилия, примерно, да скара Х с У... Т.е., дори и в момента Х и У да не се скарат и да се разберат, то лицето "някой" ще потърси нови форми и начини да постигне целта да ги скара...

Но ако става дума за случайност? Ако "някой" просто не е съобразил, бил е по човешки нетактичен или е бил безпаметно пиян...? Тогава как е? Това брои ли се за "интрига"?

Има и още нещо. Със сестра ми често си говорим за това как всъщност се изказват хората - неясно, с недомлъвки, влагат различни смисли в една и съща дума или пък в различни думи влагат еднакъв смисъл. И понякога е направо невъзможно да се разбере откъде тръгва цялото недоразумение, кой първи е "дръпнал Дявола за опашката". В опитите си да си обясним защо се получава така (ние също си говорим неясно и често се налага да си изясняваме какво сме си казали...), сме стигнали до такъв извод: много е страшно, когато никой не те разбира... но още по-страшно е, когато някой вземе, че те разбере... Като вид шега, но често изобщо не е смешна...

Та се замислих... май е време да подновим този разговор.

Нощта пониква като гъба
и носи привкус на надежда...