|
Тема |
Re: Момичетата в автобуса [re: gazibara] |
|
Автор |
Ancheto () |
|
Публикувано | 28.11.02 20:56 |
|
|
Това не е толкова трудно да се преживее, все пак не познаваш това момиче.по-трудно е когато се разделяш с човек, когото някога си обичал. Не ти ли се е случвало, че въпреки традиционните обещания, че ще се чувате и че ще си останете приятели дълбоко в себе си знаеш, че за последен път виждаш тези прекрасни очи и тази очарователна усмивка. За последен път нейното докосване е израз на специалните чувства които е имала към теб. И какво правиш тогава ...нищо..тръгваш си и не поглеждаш никога назад, защото всичко е свършило. Усещаш безпомощност и си казваш може би някога, ако ни е писано пак ще се срещнем..това разбира се никога не става...
|
| |
|
|
|