Интригите ... какво да ти кажа - грозна история. Опитай се да стоиш над тях, колкото и да е трудно когато си волно или неволно замесен. Готова рецепта или съвет - няма, както за повечето неща в живота. Може би единствено универсалното лекарство - времето. Изчакай, с течение на времето емоциите, чувствата понамаляват и отстъпват място на разума, на логиката, на въпроса "Какво точно се случи?". И когато този въпрос се появи ... то се търси и неговия отговор. Може би тогава ще успееш да говориш с човека (нали това искаш) ... но просто трябва да му доиде времето. Забелязала съм че при конфликти между приятели, ако след това съумеят да поговорят и да се изяснят ... приятелството минава на едно по-високо ниво, става много по-силно и не засегнато от интриги. Искренно ти пожелавам да се справиш с този проблем, да възвърнеш приятелството си и душевния си мир. Успех.

Точната дата на изпита, за съжаление не мога да я проверя в момента и да ти кажа със сигурност дали съм се мотала в нета по това време. Мисля че да, но не много интензивно.
За нета и мен: имам няколко периода!
началния: чатове, всеки път влизах с различно име и си говорех каквото ми доиде на ум. След известно мотаене се разочаровах много . Имах желание да си говоря с някого, да споделям мисли, .... резултата колкото пъти влизах с женско име - толкова пъти ме сваляха. Всичко беше директно - възраст, цвят на косата, цвят на очите, ръст, тегло, от къде си ... да се видим. Писнало ми е ... и до ден днешен ако се появя в чата - говоря само с познати, при непознатите все още на там отиват нещата - свалки, да ама аз тях си ги правя в реалния живот. Имаше и период в които имах кю, говореш пак предимно с познати ... просто глупости. Все още предпочитам да пия кафе с тях.

първи период: Открих клубовете, форумите и това че те донякъде са това което аз търся в нета. В началото бях предпазлива, много внимателно изказвах мнения, много ме интересуваше как другите ще реагират, дали ще реагират, дали няма ... разни такива неща. След това изчезнах ... темите като цяло ми ставаха все по-безинтересни, а предполагам че и работата ме е завъртяла. Като цяло мотая се в нета, когато нямам много работа, след това пак имам работа и времето за нет намалява ... въпреки че пак ме влече, но тогава предимно чета.

втори период: След година отсъствие, отново в нета (виж датата на регистрацията ми). По принцип се мотая в други форуми. Защо се върнах, ами случиха се някой неща, на някой въпроси трябваше да търся отговор ... и търсех тези отговори и в нета и в реалния живот. След това останах ... вече по свободно изразявам мнението си, намерих хора, които на моменти се доближават до мен и разговорите с тях станаха приятни, можех да споделям, да говоря, да питам.

Като цяло се мотая само по форуми, с приятели с които нямам възможност да се виждам, контактувам на и-майли и на видео конференции. Когото направих ме първата видео конференция с едно приятелче, което е много далеч и ми липсва ... половин час само се гледахме, усмихвах ме и махах ме ... каквах ме по нещо и пак се гледаме .... честно да си призная беше вълшебен миг.

Какво съм писала в есето ... някъде в архивите на университета ... или за вторични суровини. Тезата ми е ДА Интернет е новата дрога, но темата е дълга ... ако те интересува ще ти понапиша малко на лична, да не отегчаваме другите. Темата за мишките и книжките също е доста интересна ... теза: да, но не още ... пиши ми на лична какво мислиш по въпроса (ако искаш де)

Поздрави.