Темата започнах заради интригите, те са истинският ми проблем. Интересно ми е какво си писала в есето си и разбира се, колко си влизала в нета по това време, общувала ли си там или още е било само сърфиране по сайтове?
Разбира се, че нета зарибява, но той като всяко нещо си има кулминация и пад. В началото трудно го приемаш и разбираш, дори те отблъсква, след това ти става интересно, после виждаш ползите от него, като си го поопознал (с времето ползите са все по-големи, но не е свързани пропорционално с времето в него), идва времето на кулминация, когато нета е на приоритетно място в живота, после лека - полека става част от ежедневието ти, част без която можеш, но част която не ти пречи.
Разбира се винаги има изключения и на всяко от тези нива, а и на поднива има хора които зациклят, но това са просто изключения. Та кулминацията ми беше преди 3 или 4 години, после любов ме държеше тук та и аз зациклих малко, но определено нета вече не беше наркотик за мен. Сега не поставям въпроса дали нета ми пречи, а дали това място (този клуб) ми пречи. Дали мога да се разгранича напълно от него, поддържайки контакти с хора от него?
-----------
Преди една година темата по журналистика беше "Ще изяде ли мишката книжката?" ...да не ти казвам, че аз още разсъждавам над тази неистина невероятна тема 
Път след път, пътища много...
|