Хората са различни в нета и в реалния живот - може би само привидно, но разликата е има. Ето аз например в реалния живот имам семейство, приятели, кола, образование, работа, любим човек, куче, своите радости и своите проблеми, успехи и провали (повечето разпознахте ли се в това описание? ). Тук в нета, застанала срещу монитора имам ... само моите мисли, понякога пресъздавам (или издавам) настроението си, друг път бягам от него. Какво съм аз - според мен мислите ми, желанията ми, стремежите ми ... това което имам и в нета, но реалноста влияе върху тях и ги изменя ... те пак са си същите, но често показани (или скрите) под друга форма ... а и за някой може би от значение е само каква кола карам .
Анонимноста предразполага към споделяне - много по лесно е да кажеш нещата които истински те вълнуват на непознат (било то и пътника до теб в автобуса). Доста често таим много неща в себе си, а ни се иска да крещим. И тогава говорим на непознати ... които никога повече няма да видим ... а често и не искаме да видим. Защо в нета това е още по засилено, отколкото спрямо непознати на улицата ... защото всяко споделено нещо има и оценка. В нета по-лесно може да игнорираме евентуалната лоша оценка, а няма ме и "лице".
Понякога споделили прекалено много в нета (без да сме подготвени за това) предпочитаме да се скрием ... да избягаме
Интрижките и третия човек в едни взаимоотношения - не са патент на нета ... в нета просто можеш да се скриеш по-добре.
Всички знаем че информацията е изкривена, а и че обикновенно живеем в едни "големи семейства", където непрекъснато тече информация. Точно по тази причина, преди известно време се научих (в реалноста) да говоря пред всички, за всичко около мен (поне да го знаят от мен) - особенно за неуспехите (о там информацията е най-пикатна). И въпреки че знаем че нещата евентуално са изкривени, се подаваме на слухове - заради вечния ни стремеж за информираност, а и заради поговорката "дим без огън няма" ... само дето бъркаме понякога къде е огъня.
Защо избягваме контактите при този случай (уточнение в реалния живот не бягав в такива случаи, а нета не го приемам прекалено сериозно за завързване на приятелства) ... ами от страх че това ще е истина, че ще има и други неща, заради това че сме повярвали, заради това че ни е било страх да не е така, заради това че евентуално ни лъжат. Всичко това идва и от факта че ние не винаги сме толкова добри, колкото се показваме (независимо къде).
Конкретно на въпросите ти (в резултат на личен опит)
Добре, а що за човек трябва да си, за да повярваш напълно безрезервно на трето лице, да не те интересува защо се държат така с теб и да се криеш всячески? - не бягам, мога и да отложа, но не бягам ... предполагам объркан, ядосан ...
Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин? - когато лична информация, която не желая да се разгласява, от която се ползва само той и знае че не желая да се разчува ... достигне до мен.
И как реагирате, когато трето лице ви поднася информация за приятелите ви? - ще я проверя, което включва и разговор с човека
Поздрави