И когато преди време обсъждахме това в друг клуб се насади тезата, че само тук в виртуала хората могат да се правят на това което не са. Не знам как се извъртяха нещата, но това се подкрепи от страшно много юзери. Опитах се тогава да обясня, че тези хора са такива и в реалното, че няма място на което да няма от всички видове хора, че тук не е по-различно от колкото вън. Първият месец или два, да кажем, че човек свиква, намества се, разбира обстановката и после си сяда на дупето...почва лека полека да осъзнава, че общува с реални хора в крайна сметка, че принципите са еднакви, разбиранията, отношенията...
Малкото повече смелост идва от "мнимата анонимност" и мисълта, че може да не носим отговорност за постъпките си, но с времето всеки разбира, че отговорността е една и съща. Както казах снощи на позната от клуба, има едно желязно правило тук - всичко рано или късно се разбира! Трябва да знаеш, че покриване няма и да можеш да застанеш зад думите си, било то лоши или добри.
Път след път, пътища много...
|