Не вярвам на трето лице. Защото вярвам в приятелите си.
Невероятно попадение, това трябва да е мото на тази тема!

Постинга ти е доста изчерпателен, отговорила си на всичките ми въпроси, а аз наистина искам да чета това - разбирането на хората, моите разбирания си ги знам.

Когато използваме думи, като приятелство, обич, любов, предателство и много други, май не се замисляме какво точно означават те, какво разбира и очаква човека отсреща. В главите ни има някаква си представа и се оказва, че често тя е едностранна. Знаем какво трябва да ни даде примерно любимата, но не се сещаме, че ние също трябва да дадем това. Мислейки над приятелството тези дни стигнах до извода, че в чувствата на всеки има градация и за това сега ще кажа за моята такава. При мен примерно приятелството е на челно място, там давам всичко което очаквам да получа и няма разминаване, достатъчно важно е за мен, че да не пропускам, но идва момент в който трябва да се избира между приятел и любим, възможността за баланс изчезва и просто трябва да се направи избора. Винаги любимите ми са били ощетявани от приятелите ми в някаква степен, обаче ако любимият ти е и приятел става много объркано.
Тогава той/тя разбира, че правиш нещо за друг приятел и няма проблем, но се чувства излъган/а в любовта. Ето как стигнах до дилемата - приятел или любим/а? Не мога да разбера приятелите които ни ревнуват от гаджетата ни и гаджетата които ни ревнуват от приятелите ни.
Тук не опираме ли отново до доверието или липсата на такова?
Не знам, защо точно към твоят пост е този въпрос, вероятно, защото отговора ти най-ми допадна, на предните въпроси де

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите