Наистина са много шантава работа човешките взаимоотношения...знаеш ли колко лесно може да стане недоразумение...днес след разговора си с едни приятели съвсем случайно ми разказаха една случка, която веднага ме подсети за тази тема. Та случката става една вечер...на единия човек звъннва телефона и една приятелка пита дали не са до тях, разбира се те не са и тя обяснява как излизала и й се видяло тяхната кола с неговото гадже да слиза от колата там (да уточня, че мястото, където е слизало уж гаджето е такова, че наистина би станал голям скандал, ако е истина). Гаджето и колата обаче били до него в този момент...и той ми казва "представяш ли си как от едно такова глупаво нещо можеше да се скараме, ако колата и гаджето ми не бяха до мен", а случая е че просто момичето наистина се припознала и е решила да звънне за да види дали да се върне да ги види
Тогава се замислих и казах "така е...нямате си доверие, разрушили сте го, може би..."...и си припомних това, за което вече сме говорили с теб - доверието - то винаги ще си остане най-важното нещо в човешките взаимоотношения и то е като крехко цвете, което овяхне ли веднъж рядко е възможно да се съживи. Помниш ли? Тогава говорихме и засегнахме темата "а защо да не се скриват някои неща от близък човек, за да не го нараняваме". Затова трябва да се живее с чиста съвест и открити карти - по-добре всичко друго да рухне или да се поставя на карта, но не и доверието...аз лично предпочитам да спечеля (заслужено) доверието на даден човек отколкото уважението, симпатиите или любовта му, защото без него всички тези чувства няма да са истински и красиви и лесно ще се променят под влиянието на трети, четвърти и т.н. лица.

А за това изречение "...преди да го кажа на когото и да било, първо да го кажа на човека към който го изпитвам..." не забравяй, че не винаги те питат или им пука особено за да го кажеш лично на човека първо