За мен и в живия живот, и в Мрежата БИ ТРЯБВАЛО да важи едно и също правило: всеки отговаря сам за себе си - и само за себе си. Ако правилото е в сила, чак толкова сериозно разминаване между реалния и виртуалния "аз" не би могло да има... И в двете реалности ми е еднакво криво или съм в добро настроение. И двете реалности дават възможност настроението ми да се промени. И в двете реалности си имам любими хора и такива, които не понасям. Хората, които са ми харесали в Мрежата, на живо също ми харесват.

Ако Мрежата се схваща обаче само като огромно поле за безотговорност и анонимност... то какъв е проблема да бъде скаран който и да е с когото и да е... Само малко фантазия и постоянство се иска. После - кеф ти интрижка, кеф ти скарване през трети, кеф ти игнор от близък. А човекът гледа сеир... Като има "луди", които да му дават "зелник"...

А съмнението и "базисното недоверие" са си типични черти на човека. Винаги на лошото повече ухо се дава. И лошото по-лесно се приема за "чиста монета". Което се пренася в Мрежата от живия живот. Идеята е - Мрежата е следствие...

Вярвам само на собственото си усещане за хората и нещата. Ако приятелят сам по себе си не ме е усъмнил, трето лице няма такъв шанс. Иначе нямам нищо против да изслушам всекиго... това си е вид информация. Защо да я губя?

За приятел, който е "чист"... трети лица живи няма :)))

Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.