|
Да поговорим за хората и техните взаимоотношения. Разликата на същите в реалното и нета и защо се получава тази разлика, ако въобще я има.
Някой беше казал, че хората тук рано или късно, си показват същността и скрито-покрито не остава.
Основните разлики в общуването и приемането тук, според мен са, че мнимата анонимност ни предразполага към повече споделяне, а от друга страна, същата тя, ни дава увереност, че можем да се покажем такива каквито бихме желали да сме.
Разбира се има адски много подробности и всичко е индивидуално в някаква степен, но има и прекалено често повтарящи се действия.
Интрижки които не се изясняват…
Скарване през трети човек - и то не се изяснява…
Печелене на игнор от близък - без никакво обяснение…
Много ми е интересно дали това не е строго специфична черта на мрежата.
Нормално ли е, ако е възникнал въпрос, проблем, недоразумение или нещо подобно хората да не се изяснят, да не говорят един с друг? Всеки знае, че инфото минало през няколко човека е изкривено, защо тогава сме склонни да му вярваме до такава степен, че дори да не искаме разговор?
Блъскайки се в безброй противоречия от този род, стигнах до извода, че всичко зависи от самият човек.
Добре, а що за човек трябва да си, за да повярваш напълно безрезервно на трето лице, да не те интересува защо се държат така с теб и да се криеш всячески? Какво може да ви накара да повярвате, че ваш близък ви е предал по някакъв начин?
И как реагирате, когато трето лице ви поднася информация за приятелите ви?
Път след път, пътища много...
|
Да поговорим...
