|
Вестник "Литературен форум", бр. 20, 21.05.2002 - 27.05.2002 г
Хомосексуализъм
Хомосексуалистите винаги са били и си остават рискова група по отношение на суицидния риск. Причината е не само в по-голямата ранимост и емоционалност на хомосексуалистите, но и във външните обстоятелства. Преди те са били свързани със страха от разобличение, в наше време - със страха от СПИН. Тази болест най-безжалостно удари творческото съсловие, в което процентът на хората с хомосексуална и бисексуална ориентация е висок. Например френският писател Ив Навар (1940-1994), който дълги години беше лидер на движението за юридически права и социална адаптация на сексуалните малцинства. Или кубинецът Рейналдо Аренас (1943-1990), който в родината си лежа в затвора за "извращения" и разпространение на "подривна литература", а в емиграция стана жертва на смъртоносната болест и се самоуби.
Версиите за честите случаи на неординерна сексуалност сред писателите са много. В бисексуалността мнозина виждат подсъзнателен стремеж към андрогинност: да съвместиш в себе си и двата пола, да изпиташ усещания, които не са предназначени за теб от природата. Да преодолееш обичайното човешко съществуване е един от главните и най-стари стимули на литературното творчество. Има и такива автори, за които ролята на нарушител на обществените табута е вдъхновяваща. Към това число могат да бъдат причислени наречените по-късно "прокълнати поети", по всякакъв начин афиширащи нетрадиционната си сексуалност.
Обществото отвръща на светотатците с неприязън и враждебност. Особено непримирима към отклоненията от нравствеността е педантичната Англия. През 1784 г. от страната бива изгонен писателят Уилям Бекфорд, уличен във връзки с юноши, който по-късно се самоубива. А когато Байрон завинаги напуска Англия, приличното общество го изпраща с проклятия и въздишки на облекчение. Английският закон до 1861 г. наказва еднополовата любов със смърт, а след това - с доживотно заточение. Апотеоз на английската хомофобия е разправата с Оскар Уайлд, която преждевременно го вкарва в гроба.
Примерите за косвена връзка между хомосексуализма и самоубийството са твърде много: У. Бекфорд, В. Князев, И. Игнатиев, Х. Крейн, Н. Касиди, Ю. Мишима и т.н. Но пряка причинно-следствена връзка най-често се наблюдава не при мъжете, а при жените. Емоционалната хладина на жените, които "не се нуждаят от мъже", е измислица на силния пол. Точно обратното, хомосексуалните жени обикновено притежават завишена емоционалност, което често ги довежда до самоубийство. Освен това, за тях духовната страна на любовната връзка означава повече, отколкото плътската.
Френската поетеса Рене Вивиен (1877-1909), днес е забравена, но в началото на века е почитана като "най-загадъчната поетеса на Прекрасната епоха" и "съвременната Сафо". Рене била домакиня на парижки аристократичен салон, където се събират Сара Бернар, Колет и много други знаменити жени. Поетесата не криела пристрастието си към еднополовата любов. Вивиен умира от глад, макар салонът й да се славел с великолепната си кухня. Изоставена от любовницата си, поетесата престава да приема храна и угасва.
Любовен триъгълник става причина за смъртта на шведската поетеса Карин Бойе (1900-1941). Пътят към осъзнаването на собствения хомосексуализъм за нея е дълъг и е свързан не толкова с физиологията, колкото с неистовия стремеж към неограничена лична свобода въпреки забраните и преградите. Хомосексуализмът несъмнено дава на Бойе мощен творчески заряд. Романът й "Калокаин", редом с "1984" на Оруел, се смята за една от класическите антиутопии, разобличаващи тоталитаризма. Карин се разкъсвала между две жени, в които дълги години е влюбена. Първата от тях - германската емигрантка Марго Ханел, с която Бойе живее на семейни начала, измъчвала писателката със своята ревност и емоционален вампиризъм. Марго била с двадесет години по-млада, очевидно предизвиквала у Карин и майчински чувства и тя не се решавала да се раздели с нея. Но сърцето на Бойе принадлежало на друга жена - Анита Натхърст. Тази любов била платонична и безнадеждна, тъй като Анита изпитвала към Карин само приятелски чувства и при това умирала от рак. Разкъсвайки се от чувство за вина пред Марго и обречената си любов към отиващата си Анита, Карин се решава на фаталната стъпка. В една априлска нощ излиза от дома си и повече не се връща. Намират я в гората след няколко дни. Писателката изпила шишенце сънотворно, легнала на земята и умряла от измръзване. След месец безутешната Марго се отравя с газ. След още три месеца умира и Анита Натхърст.
Тези редове принадлежат на Карин Бойе: "Вярвам, че любящият получава за своята любов точно толкова, колкото дава - но не от този, когото обича, а от самата любов".
I'm saying it loud
I'm saying it proud
Everywhere
And I don't care
|
от "Литературен форум"
от "Литературен форум"
