Ами - честно да си кажа - нямам идея.
Сещам се за някой песнички: "Обичам да пуша, по малко да пия и с гаджета кат тия да напрайм оргия" - това пък изобщо не!
Май е по-добре да се запитам: Какво съм аз?
Та, да започваме:
Ами - като ме погледнат, не виждат "котенце", "мишле", "пиленце" - по скоро "тигърчо", "лъвчо", "мечо"....
Обичам жена ми, седнала на коленете ми, с глава на гърдите ми и... да заспи така, както съм я прегърнала, сгушена в ръцете ми - може би това е много "мъжко" усещане, но аз се чувствам благословена, че мога да го изпитам.
Някои казват, че "мъжките" са нахални, нагли, безочливи, алкохолици и др. - за някои е и така!
Ние, "мъжките" не сме "дами" - това е 100% сигурно - никоя не очаква от нас да сме дами, нито го иска.
Искат от нас сила, нежност, докосване от което да се завива свят, да могат да се отпуснат в ръцете ни и да се чувстват сигурни в тях.
Ще кажете - търсят мъжа.
И да - и не. Много пъти съм се питала - какво би било ако бях мъж? - щях да създам няколко лесбийки в повече!!!
Имаше една карикатура с ерогенните зони на мъжа - а познайте къде бяха всичките? (въпроса е риторичен ;)
Запитах се - какво са търсели жените в мен - ЖЕНСКОТО В МЪЖА или МЪЖКОТО В ЖЕНАТА.... и двете - и нежност и докосване и чувствителност и сила...
Хетерки, лесбийки, би - всички сме ЖЕНИ и искаме женското - искаме да се чувстваме силни в своята слабост или слаби в своята сила. Ин и Ян - мъжки, женски - всичко се променя - в един момент си "мъжка", в следващия си "женска" - всичко е усещане, ситуация, преживяване...
Ръце, устни, тяло - затваряш очи и се отдаваш на това, което е вътре в теб - тогава разбираш каква си - идва ти от вътре. Не се "лекува", не се "възпитава", не се "коригира" - защото е прекалено истинско.
Може и да е "еволюционно", но рано или късно всеки търси в живота частичката, която се е отчупила от него, от душата му и в чието търсене пропиляваме живота си.
Каква е Моята частичка - тя е малка и нежна, голяма и силна, властна и слаба, жестока и всеотдайна - тя е Жена.
Страдам, когато я боли, когато е наранена - искам да я успокоя, да я прегърна върху гърдите си - да я защитя от всичко, което я наранява и я кара да я боли... събирам нейната болка...
С всички ни е така... но НИЕ сме "мъжки" - горди, силни, властни, нахални, нагли, побойници и любовници... криеме цялата си слабост и цялата събрана болка в себе си - защото сме "мъжки".
И всичко се трупа - и ни кара да се затваряме в себе си - да сме все по-силни, по-горди, по-"мъжки".....
Гледам пред себе си "колежка" - силна, нагла, безочлива, 5 водки ги няма за нищо, за поглед на криво ще ти **** майката.
А виждам пред себе си жена, наранявана от всички - приятелки, любовници, любими... жена, която е нежна и всеотдайна и която знае цената за своята нежност и всеотдайност - болката... болка в нечовешки измерения - знае и предателството и "...връщам се при него/нея, но знай, че те обичам" и "...обичам те, но ме разбери..." и всичко...
Жена, която се е научила да приема себе си каквато е. Да даде опора или да си тръгне, когато вече е излишна - без сцени, без сърцераздирателни монолози и обяснения. Да стисне зъби и да позволи на жената, не - на човека когото обича да направи своя избор.
Има праг на болката - след него се превръщаш в нещо с бодли и зъби и нокти и лош характер и гаден темперамент - за да защитиш от всички това, което пазиш за Другия - за своя Ин...
Та на темата - КАКВО Е "МЪЖКА ЛЕСБИЙКА"..... честно да си кажа - нямам идея
Let It Be...
|