От детството винаги остава нещо хубаво...любимо място за криене и усамотяване с цел велики прозрения за живота или някое мило другарче, с което сме правели бели или просто сме тичали заедно, или сме обирали джанката, излизаща извън двора на къщата до блока, или сме измисляли стиьчета и песнички, или как да накараме насекомите, които ни тормозеха, когато се катерехме по дърветата, да стоят далеч от нас...може би е прекалено рано за теб да искаш да си спомниш, това, което наистина си залужава