Малко ми е странно, че в "Клуб за запознанства", пък бил той и "Ева и Ева", рядко някой се запознава с някого. Когато влязох тук наскоро, това беше част от идеята ми да се включа - да се запозная с хора, които имат подобни на моите чувства и усещания. Да говорим за нещата от живота, които ни събират и разделят. За красивото. И за тъжното. За влюбването, за срещите, за разделите... За всичко, за което по една или друга причина в този момент не е възможно да разговарям с реалните хора около мен. Защото понякога е много по-лесно да споделиш с "виртуално другарче"...
А попадам на място, на което всички се познават по между си отпреди моята поява тук, и... И идеята на "Клуб за запознанства" в моите понятия се обезсмисля... Виждам групи и подгрупи, които спорят колко вида лесбийки и гейове съществуват. Виждам липса на интерес към непознатите, за които не е ясно на чия страна са. Виждам отсъствие на стремеж у "старите кучета" да ме привлекат за каузата. За същата тази кауза, за която иначе толкова гръмки думи се изписват. Тогава какъв стимул бих имала да се включа? ...
Дори и да мога да помогна с нещо, няма как да го разбера... А още по-лошо, скъпи дами, е това, че вероятно и вие няма да го разберете... Аз ще постоя, ще почакам, после ще си тръгна. С известно огорчение. Защото едва ли ще се запознаем по този начин...
Не знам до каква степен ви трогва мисълта, че някой минава и си заминава. И колко хора са минали оттук и са си отишли, защото не са намерили "храна за душата"... Но малко дружелюбие и здравословно любопитство към новодошлите може и да затопли отношенията тук като цяло. Поне така си мисля...
Поздрав на всички !
Силвия.
Аз съм трийсет угарки на нощ.
Аз съм разрошен перчем.
|