Когато бях загубила себе си и мислех, че животът би могъл да продължава без любов и без бурни радости, а вместен в рамките на някакви общоприети норми
и мислех, че любовта е бреме и болка, която не искам повече и не мога повече да понеса
и се самозалъгвах, че най-добре е да съм сама и че само сама мога да бъда себе си
и всяка мисъл за чувства ме плашеше
…се появи ти -
истинска, нежна, чувствена… жена, не - Жената, която може да бъде силна и има смелостта да бъде и слаба, Жената която успя да приласкае болката и да приюти душата ми,
благодаря ти!