|
|
| Тема |
 По първи петли |
|
| Автор |
sega (BW) |
|
| Публикувано | 01.07.02 11:45 |
|
|
|
…някъде в къщата спи мъж…полежах със затворени очи…какво ме събуди пък сега?…последвалият трясък ме разбуди съвсем…сънят окончателно избяга от мен…реших да стана….трясък…сърцето ми пак се сви…какво ми става?…мислех, че отдавна съм забравила страховете си…може ли човек да забрави страховете си…или само ги потиска...трясък...страх от светкавици и гръмотевици...поредно присвиване на стомаха…трясък..страх от тъмното…купих си фенерче…трясък…страх от високо..не поглеждам надолу…трясък…страх от водата…трясък…страх за хората, които обичам…странно..защо ли точно пък такъв страх?….страх от самотата?…преди години не знаех що е самота…нощите имаха тяло на жена….после тя си тръгна…и се появи самота…бродница…жива…самостоятелна…всепоглъщаща…ненавиждам самотата…от нея очите ми остават сухи…отминаващите стъпки отекват…като че ли от другия край на душата…самотата без име…трясък…присвиване…търсещ поглед…бутилка…изпих я…сама…дори бира няма…и нея изпих…погледът ми се спря на цигарите…въздъхнах облекчено…кутията като че ли е пълна…излизам на терасата…небето се е разпрало и бълва ли бълва дъжд и трясъци…студено ми е…продължавам да пуша…гола на терасата…трясък…хилядите мънички страхове…а ми се спи неистово…сън спомен не прави…но спомените правят съня…писна ми от спомени…послание….спиш ли?...аз не…малко ме е страх…очакване…няма тук съм…и аз не спя…спи сега…трясък…сама…не я търся тази самота…но тя вече има име…име на жена…ненавиждам самотата….дали пък не е просто страх от самотата…непостоянство, твоето име е …ЖЕНА…обичам те…някъде в къщата спи мъж…
~нещата нямат скрит смисъл, те просто се случват~
| |
| |
| 
|
|
