|
- Тъмно е...
- Така си е..
- Къде съм?
- Не знам. Избери си.
- И студено...В земята ли съм?
- Рано или късно всички отивате там.
- Мъртъв ли съм?
- Не знам. Ти ще кажеш.
- Намирам се в дупка. Ти кой си?
- Не знам, избери си. Всъщност има ли значение?
- Да, има...не, вече нищо няма значение. Аз съм масата, народът. Г-н посредственост...И знам къде се намирам. В една тъмна, черна, мрачна дупка на съзнанието ми. Но все още виждам реалността в далечината. Малко, светло, натрапчиво петънце, което дразни пчите ми. Искам да затворя очи и то да изчезне. Така ми е добре, в тъмнината.
- И какво правиш тук, при мен?
- Не знам...знам. Бягам от реалността. Тя е натрапчиво светла. Да беше само реалност, а има и фантазия, мечти и други глупости. За какво са ми те в реалността? Само я развалят. Карат те да си мислиш, че си нещо и можеш да променип света. Никой не може сам да го промени. Защо бягаме от приодата си? Защо се опитваме да променим света както на нас ни е угодно? Всичко ще развалим. И дълбоко в себе си го знаем, нали?
- Не знам, ти ще кажеш.
- Ти изобщо какво знаеш? Затваряй си устата.
- Аз съм само един въображаем събеседник от болното ти съзнание. Да си говориш сам ли предпочиташ?
- Още не съм изгубил връзка с действителността. Телефонът звъни и го чувам. Задръстените хора ме занимават със задръстените си проблеми. Станал съм кошче за душевни отпадъци. Какво ми пука за тях... (хора, сами си решавайте проблемите!) Вече не ги слушам. Да си говорят. За какво ни е да говорим? Тези, които говорят се делят на две групи - едни, които говорят смислено и други, които говорят глупости. Не. Всички говорят глупости, но някой им се връзват. Говорът отличава човекът от животните. Така е! И носи само неприятности това "дар слово". Някой хора си знаят, че говорят само глупости и за това не говорят, а други точно за това говорят. Няма смисъл. А аз ги слушам. Само слушам. (ако някой чете това и му стане тъпо, да продължава. Ако му е интересно да спре!)
- Но ако не говориш хората ще те помислят за темерут...
- Аз говоря, но хората не ме разбират. И за какво тогава да говоря? Изливам си душата пред някой(я), а той(тя): "-да, добре...щом така мислиш...". И какво ми пука какво си мислят хората?
- Прав си. Какво ти пука?
- Ама лошото е, че съм роб на суетата. Искам да ме харесват. Аз съм като всички останали, но малко по-добър. Не ме тресе гъзарията.
- Но все пак си зависим от мнението на хората.
- ...Човек няма индивидуалност. Човек е едно нищо, което си мисли, че е по-нещо от други нищо-та. Няма индивидуално съзнание. И си мислиш, че си нещо?! Че се открояваш? Аз съм едно малко нищо, подсъзнанийце на колективното съзнание, колективното нищо. Но аз не съм съвсем в час. За това се отличавам от нищото. А дали само така си мисля? Не съм уникален. По едно време си представях, че съм такъв, но едно нищо смаза всички мои мечти. Когато се съберем много индивидуалисти пак ставаме една група - колективно нищо. Всеки се стреми да е част от нещо. Ако се пръкне едно нещо, което е по-различно от другите нищо, някои от тези нищо се стремят да му подражават и виж ти след време нещото си има последователи. И ето, че нещото се превърнало в нещо от нищо. Следиш ли ми мисълта? Всеки е заменим и се стреми към по-доброто, по-обичаното, по-модерното, по-богатото НИЩО! (ако ти се струва че говоря глупости - така си е. Ако все пак мислиш, че съм казал нещо, по-добре спри до тук. Нищо добро не те чака.)
- Ти уби всичко детско в мен. Тогава за какво по дяволите съществуваш? Ти си болен човек. Какъв смисъл има тогава всичко?
- Ето тук сгреши. Много лесно се палиш. Не трябваше да ме питаш за смисъла. Но тъй като подхвана темата, ще продължавам да разбивам детските ти фантазии една по една.
- ОК. Ти си шефът.
- Искаш да събудиш суетата в мен. Но аз съм я захвърлил вече. А и не ми пука, май. (звуча като в. 24 часа) Кого лъжа?... Ега ти тъпия живот! Разбивам живота си на отделни части и търся смисълът в тях. Открих го. Нали бях малък, незначителен, един от многото и т.н. Ето ти смисъла. Живей за останалите! Бъди част от цялото. Не ми стигаше, че говорих глупости, а вече си мисля и глупости, а започнах и да пиша глупости. Живей, учи се, труди се, печели, живей си охолно до старини, абе живуркай си просто. Не, благодаря. Обаче изпускаш едно - две, може би и повече много важни неща в обявата за чудесен живот, написани със ситен шрифт от долу. Пример: раждаш се, учиш, изучваш се, работиш и току виж си спечелил нещо и към 30-35 имаш семейство, двустаен апартамент, кола на старо и т.н. (за американците - еднофамилна къща с преден и заден двор и две коли. Друг стандарт просто.) Събуждаш се и си казваш, че ще бъде чудесен ден. Излизаш за работа и просто ти е било писано така да стане.
Избери си възможен отговор:
а) блъска те кола
б) заблуден куршум
в) май ми схващаш мисълта
Вече разбра какво пише със ситен шрифт - *Можем едностранно да прекратим договора по всяко време, ако разберем че живеете добре и ви се случват само хубави работи... И знаеш ли кое е най-лошото? Че няма смисъл. Тъпото демо винаги забива точно когато си постигнал TOP SCORE. Ей така, просто си умираш и преставаш да съществуваш. Намери ли смисъла? О, така му било писано на човек. Не! Човек сам управлявал съдбата си. Но за съжаление не можеш ти да управляваш автобуса или колата, която с бясна скорост се движи към теб и ти не можеш да направиш нищо по въпроса. Някой сами управляват съдбата си, но най-често на където са се запътили, оттам няма връщане. ("Купете си пълната версия само за невероятната сума от един човешки живот. Просто се обадете на 088 НЯМА СМИСЪЛ и поръчайте на нашите ангелски любезни оператори." Всъщност това беше реклама на задгробния, вечен и прекрасен живот. Не е ли всичко това чудесно и дяволски просто? Само ли помисли за какво ти е цяла вечност, като не знаеш какво да правиш в един дъждовен ден и само търсиш как да убиеш времето. А когато ти стане интересно на демото, опцията за EXTENDED TIME е излкючена.)
- ...(мълчание)
- Вчера...глупости! Всеки ден като пътувам с градския транспорт си мисля за моите проблеми. По едно време погледът ми среща човек, който също е с угрижен поглед. Разбирам, че има милиарди души, всеки с проблемите си. Реално ли е това? (ако всяка песъчинка в пустинята бе отделна вселена...) Мисля да отворя фирма за телефон на доверието по цял свят. Представи си колко ще спечелиш от това да слушаш проблемите на другите. Нищо от това не е реално. Всеки съществува сам за себе си и си решава проблемите в собствения си въображаем свят. Изходът май ти става ясен. Ставаш като мен - отиваш в лудницата, а по-слабохарактерните просто превъртат филма и стигат до надписите в края. (ти сам си пое отговорността да четеш до тук. За по-нататък не отговарям.) Малко се отплеснах. Ти защо стана толкова мълчалив? Да не се засрами?
- Просто станах кошче за душевни отпадъци.
- ОК. Друго. Имаш деца. Първо не се усещаш кога е станало това, че си пораснал толкова много и ето ти куп отговорности. После и децата растат бързо и ти все нямаш достатъчно време за да бъдеш с тях. А колко са милички докато са малки. А как бързо растат. И докато се усетиш ти го изкарват през носа. Обвиняват те за всичките си проблеми и т.н. Ти им казваш: " Вече сте големи, поемете живота си в свои ръце." И всичко започва от начало. И за какво си се трепал за тях? По дни и нощи да ги гледаш, да ги пазиш, да са смисълът на живота ти и да работиш и печелиш за тях, да са добре, осигурени и обичани като пораснат. Ако си помислиш малко ще забележиш една задача с два отговора:
а) има смисъл (ако го виждаш продължавай както си знаеш)
б) няма смисъл - Задачата решена.
- Е точно в това е смисъла, да оставиш след себе си нещо, да живееш чрез децата си.
- Ти много се отвори. Еми това си е за теб.
- ...(мълчание)
- Искаш да кажеш нещо ли? Така е. Ама не ти стиска, нали... Всъщност знам какво е. Искаш да кажеш това, за което си мислиш. Добре. Има два варианта. Да останеш неразбран от хората и над тебе да тегне призрака на общественото мнение. Второ - да те приемат на сериозно. Ще си кажат: Той е много смел, има собствено мнение... Ще се почувстваш от едно малко нищо в едно голямо нищо. Нататък си знаеш.
- Ами любовта като си почнал...
- Ами като съм почнал. Ще ти кажа, че съществува любов за тези, които вярват в нея и не съществува за повечето, които са го разбрали. Но на всички ни се иска да я има и я търсим постоянно. Отново два изхода:
а) намираме я (няма да разбирам отново фантазиите и мечтите ти... но като съм започнал...) и се оказва, че човекът на мечтите ти, принцът или принцесата от приказките е наистина пред теб. Приближава се към теб с искрящи от радост очи и ослепителна усмивка. "Да си виждал принцът на мечтите ми?" Не приятел, не търси теб. Тя ако точно теб търсеше нямаше да е реалният свят а приказка. Е, недей сега да се депресираш. (за б) няма да говоря) Ще си намериш друга принцеса, която ще е още по-... И какво се оказа? Човек ако реши да харесва или обича някого го прави. Ние (визирам човешкият род) не сме моногамни, за това не сме и на изчезване, което от една страна е добре за нас. (но от друга - тук май стана доста пренаселено) Няма истинска любов. Тя е просто извинение. И на всичко отгоре знаем, че е така, но нарочно се самозаблуждаваме. (клавиатурата уби красивият почерк.) "Всичко между нас свърши. Харесвам те като приятел, нищо повече. " Какво да ти кажа? Въпрос на настойчивост и време нещата да се обърнат в твоя полза. Трябва само да станеш циничен и да се превърнеш в ренде. Естествено трябва да има и физическо привличане.
- Чакай, че се обърках.
- Аз не съм казал нищо, че да се объркаш. Никой не е тръгнал с някой само защото го харесва като човек или обратното. (?) В противен случай всяка връзка е обречена. Значи излиза, че трябва да си красив и привлеателен на първо място, за да имаш някакви шансове по-нанатък. А после ако нямаш какво да кажеш, да се обясниш в "любов" и т.н. отново загиваш. Май за никъде не сме двамата с теб.
- Май, май.
- Не, че не сме красиви, ама май нещо ни куца в изказването. Малко темерути си падаме. От друга страна пък има какво да кажем.
- Но на кой? За какво да се хабиш?
- Прав си. Така и така не ни разбират. Знаеш ли какво? Мисля да се направя на господ. Ще скъсам с реалността завинаги. Ще си създам свой собствен свят. В него ще си се чувствам страхотно. И без това живея само защото съм се родил. И какво ми остана в тоя скапан живот? Само сапунените сериали и чалгата. (последното все едно не съм го казал) Но и в моя си свят ще ги има.
- Защо ще бягаш от действителността? Тя е прекрасна. Живей за малките радости в живота.
- Сори мъжки. Беше ми приятно да си полафим. Пускам си филма и отлитам... аз съм само една песъчинак в пустинята на живота.
- Хей, още ли си с мен?...
- Аз съм само една капка в океана на времето...
- Спри! Не се затваряй! Продължавай да се бориш за любовта на хората...
- Аз съм само един...
Нищо друго не съществува освен Мигът!
|
Смисълът....
