Разбрах го днес, докато разхождах кучето си в парка. Чудесен ден е днес. Слънцето грее, небето е разточително синьо и всички цветове искрят... Толкова е красиво, че боли... Не мога повече да понасям цялата тази красота сама. Губя чувствителността си към нея. Губя способността си да се радвам. Днес виждах и синьото небе и лъчистото зелено на дърветата, но сякаш по-скоро само регистрирах присъствието им, без да бъда докосната истински от тях. Всъщност виждах най- ... "силно" двойките и майките с деца...
Та който е успял да изчете цялото това патетично и сълзливо писание дотук, ще да е разбрал, че търся този човек (и не е задължително да е жена), който също скита из парковете и гледа двойките и майките с деца, и се чувства изгубен... И може би търси мен. "Трябва да има някъде едно момиче..." (Благодаря, Яна, за това стихотворение.)
Но да си дойдем на думата. Все пак това е обява, а не сеанс при психолог. Е, предполага се, че всяка образцова обява е съставена от две части.:
Част първа. За мен. Аз съм почти на 32. От време на време се правя на преводач. През повечето време си губя времето. Мързеланка, дебеланка, съзерцателна, разхвърляна, и в бита, и в представите си за света. (Всъщност подредените хора, имам предвид подредени най-вече в главата си, винаги са ме стряскали малко). Обичам да чета, да слушам музика (всъщност живея с музика, тя ми е много повече от хоби), да ходя на кино. Обичам разходките, когато времето е слънчево, или пък просто да се излежавам и да гледам облаците през прозореца...
Част втора. За нея. От нея очаквам да е чист, прозрачен, естествен и неподправен човек. Да е чувствителна към красотата, която ни заобикаля. Да е с отворено съзнание и толерантна... Бих се радвала ако на всичкото отгоре е и женствена. :) (аз самата смятам, че съм женствена и не вярвам в активно-пасивните роли. Смятам, че всички съдържаме прекалено много неща и цветове в себе си, за да извеждаме на преден план само определена част от нас.)
А... може и изобщо да не е жена. :) Случвало ми се е да се влюбвам и в мъже. :)
И така, ако сте успели да прочетете това писание до край, и не ви се струва твърде налудничаво, и откривате нещо от себе си в него, и...
Пишете. :)
pooh_bear_sf@yahoo.com