От време на време чета книжки...
Една умна жена ми каза, че разбираме и вникваме в книгата, която четем, ако я прочетем точно в необходимия момент...Аз пък вчера приключих с "Петата планина"...Та ето какво остана в мен след прочита:
...Но има хора, които търсят смисъла на съществуването си. Те смятат, че Господ е несправедлив, и са готови да възстанат срещу собствената си съдба. Тогава от небето се спуща огън - не огънят, който убива, а този, който разрушава старите стени и разкрива пред всяко човешко същество неговите истински възможности. Малодушните никога не оставят този огън да пламне в сърцата им. Единственото, което искат, е нещата бързо да се върнат към старото положение, за да могат да продължават да живеят и да мислят така, както са свикнали. Ала храбрите подпалват старото и изоставят всичко, дори и Бог, за да продължат напред, макар и с цената на големи душевни страдания.
"Храбрите винаги са упорити."

Докато тръпнем в очакване на думата на админите :), на мен все пак ми направи впечатление , че все пак какво и как ще стане зависи от нас, тези, които пишем и сме в този клуб...
Как искаме да изглежда клуба, какво да се пише, как да се пише, дали да помагаме на тези, които искат на нас да помогнат...или пък ще толерираме тези, които се опитват на накарат някои от жените тук да се чувстват изплашени, омърсени, обидени...това май трябва всеки да реши за себе си...
Лично аз предпочитам да бъда с първите, отколкото с вторите...
Бих искала да чуя и останалите какво искат...



една виртуална измислица