Най-досаден е неискания акъл, ама и аз да кажа

- Дир-ът си е частна фирма и на мен не ми идва наум да имам каквито и да било претенции за нещо, за което не плащам (като клубовете); друго би било, ако имаше държавно участие;
- клубовете са някакъв вид медиа; ако в телевизията имаме няколко събеседника и единият не се държи добре с другия, не бих винил за това телевизията;
- правото на отговор, като гледам, е добре представено;
- не знам защо сте си избрали (сами) модератор, няма ли чалъм да решите въобще да няма модератор тук?;
- допускам, че самият замисъл на клубовете е да се саморегулират (както и идеята и предимствата на Интернет въобще) - макар и в някакви общоприети (не законови, а обичайно-правни или прецедентни) рамки, - т.е. няма ли начин да усетим свободата на словото по американския начин? Просто не обръщате внимание на щураци и ненормалници и всеки си пише, каквото ще?
- убеден съм, че 99.9% от спам-а в клубовете идва от конкуренти на Дир-а и от недоучили рекламисти. Смятам това за нормално и също така смятам, че е проблем на администраторите да се справят с него, дори само по сигнали би свършило работа (всъщност като гледам, са се справили).

Както и да е, това е мое мнение, просто си мисля, че който и да е бъдещ модератор би се скарал (виртуално, все пак!) с някого.

Генерално погледнато, Елия, всички май се сблъскваме с това що е то Интернет. Основното му предимство е работата с бази данни, поне както си мисля аз. Ако си купя вестник или гледам ТВ, просто не мога да дам "search". Но човек явно трябва да знае как да общува в Интернет. Ако си публикувам ICQ-то с адрес, ако в чат кажа къде живея, ако отида на реална среща след виртуален контакт, ако и-мейлът ми го има под път и над път - значи търся тези контакти, значи поемам риска от натрапници, простаци и всякакви случки. Просто медиата е рискова, особено за по-малките. Примерно, ужасно съм притеснен за моите паячета.

Това го казвам заради електронния тормоз. Като администратор на сайт, това би трябвало да ти е последна грижа (лаик съм в тази област, разсъждавам си просто), не съм чувал за добър сайт - пък да не е атакуван по всякакви начини. Мисля, че хакерството е по-опасно; за какво достойнство изобщо става дума, на нормалната публика всичко е съвсем ясно...

Срещу анонимните мухльовци, според мен, борбата се води на две нива, по избор - или анонимно (похват напр. на службите за сигурност по света), или чрез свръх-публичност (рискът за потенциалния насилник става твърде голям поради обществения интерес). Съзнавайки го или не, ти си тръгнала по втория път и лично аз бих ти препоръчал да го извървиш до максимума, ако така или иначе имаш някаква кауза.

Реакцията обаче срещу психо-насилника - както и всяка реакция - за мен си струва да е адекватна. Иначе води до ескалация на насилие (брей, че тежко казано...). Значи, ако ми ударят шамар - шамар обратно; за хулигана - 15 дни и т.н. Но свръх-реакцията не е на добре за никого (за хулигана - разстрел!).

Аз понеже съм семеен, та се научих на това основно правило: всеки конфликт да се рамкира в точни граници. Като се карам с жена ми (или с когото и да било), това е първото, което правя: "виж сега, дай да се разберем за какво точно се караме". Слагаме рамката (ринга) и почваме. Ако вметна и това, че ще се караме точно 5 минути - тя кавгата свършила. Но ако от счупената чиния отида към "ти не цениш моя труд" (щото съм я купил, за което съм дал част от живота си - направо ме удря по човешкото достойнство, значи ) - къде ще му излезе края? Та от изтрит постинг или от злощастна манипулация на модератор просто не бих стигал до "повече няма да търпим това издевателство", "насилника" и пр. (нарочно го вадя от твоя контекст, за да имаш И такъв страничен поглед).

Заключение: тръгваш да променяш света . Please don't! На мен например направо ми се струва, че си нервирана - което вече си е голям минус дори при най-справедливата кауза (спокойните еснафи като мен се стряскат, а те винаги са проклетото болшинство). Аз (за по-евтино, понеже съм и скръндза) вместо да търся PR-специалист, бих пуснал нещо в PR-клуба от типа "обикновен човек съм и се чудя как да реагирам на и-мейли, съдържащи обиди и заплахи", нещо от тоя сорт.

За публикувани от тебе и-мейли и пр. на всякакви щураци (прочетох само 2-3 и ми стана ясно защо ги изтипосваш): мисля, че това е от типа - публикуване на кандидат-студентски "бисери" и няма защо който и да е да ти се сърди за това. Подателите са публични със самия факт на натискане на бутона "send", с това те са се съгласили да правиш с техния адрес и всичко останало (текст и др.) това, което пожелаеш. Да са мислили, да са изпращали от фалшив адрес. Сигурно ти е известно, че всички U.S.-базирани услуги за ел.поща задължително имат адрес "abuse@*.*", на който ти спокойно можеш - и трябва - да forward-неш всякакъв спам и друг abusing content, вкл. хедърите на съобщенията. Логично е, че е-майлът се приема в преобладаващата част от света като публичен в момента, в който си изпратил нещо от него (все едно си радиостанция и всеки може да определи точно мястото, от което излъчваш). Нямаш договор с подателя, с който да си се обвързала (подобно на договорите, които предлагат уеб-сайтовете, свързан с конфиденциалност на твоя и-мейл). Тъй че въобще няма за какво да се хабиш, никой не може да ти каже и копче за това, че си публикувала някакви и-мейли.

Друг е въпросът, че можеш да помолиш (но не и да настояваш) Дир.бг да спре само тези abuses, които идват от *@dirbg.com. Но тук си на тяхната добра воля, аз получавам купища спам да речем в моя Hotmail и, по дяволите, досега нито един мой сигнал не е дал какъвто и да е резултат (вече 3-та или 4-та година), редовният отговор е - "съобщението идва извън Hotmail, sorry" (макар че подателят е *@hotmai.com) - правят някакви трикове спамерите, явно.

Я, увлякъл съм се нещо, аре!

Gevrek

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите