|
|
| Тема |
 стихове |
|
| Автор |
Lucid (magdanoz) |
|
| Публикувано | 10.03.02 16:13 |
|
|
|
Понякога... след дълго отсъствие стиховете се връщат при мен... главоломно...
Вчера.
***
Едно момиче ходи по въже,
опънато между небостъргачите
на всички влюбени
във този град;
на всички продавачи
на премеждия;
на всички стари дами,
забързани привечер
да полеят гробището си,
преди да мръкне...
Едно момиче ходи по въже,
опънато напряко
между хоризонтите...
10.03.2002
Берлин
---------------------------------------------------------------
***
Ще изживея и тази любов -
като единствена.
Ще я вплета
с притаен дъх
в тишината на отлитащото ти
присъствие.
Ще я нося там,
където друго няма -
между ударите на сърцето,
между думите,
подбрани предпазливо -
ще я приютя на топло
там, където
няма време...
Там, където
може и да не се досетиш
да надникнеш.
----------------------------------------------------------
Отрицание на гравитацията
Бих могла да помоля за още
5 минути от твоето присъствие...
Вместо това
просто
ще си тръгна първа.
И няма никога вече да се страхувам от високото...
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
| |
| |
| 
|
|
