Преди 4 години в ужасна катастрофа загина моята приятелка. Беше работила цяла нощ по служебни проблеми а на сутринта тръгна с кола за далечен град при родителите си. Бях по-голямата и по-умната а не можах да и попреча. Предложих и да тръгне с влак или да я закарам аз. Тя ми отговори троснато и аз се поддадох на обидата. Сега не мога да си го простя .Изобщо. Затова си права, че не мога да бъда с теб. Просто аз не заслужавам, защото не я опазих.Исках да ви успокоя, да ви вдъхна кураж, пред вас не стоят такива злокобни събития, невинни сте, нямате моя грях. Не сте срещнали смъртта, не сте я причинили. Аз това и правя, за да си запълвам времето - ходя и помагам на който с каквото мога. Или пък за да облекча съвестта си. както и да е.
Последното, което ескам да ти кажа е да престанеш с това "нямам сили". Щом аз съм жива ти си триста пъти по-жива. Не е вярно, че нямаш сили. Не се превръщай в някаква "многострадална Геновева".

И все пак аз няма да отделям очи от пътя. И не съм изпуснала онази ръка.