Щастието да даряваш...иска ми се да извикам колко е хубаво да даряваш, без да очакваш нищо в замяна..ама има една малка подробност...че се чувстваш щастлив да даряваш, ако знаеш, ако виждаш, че носиш щастие с това, което даряваш...ако не го виждаш...тогава се губи и твоето щастие...Тук веднага мога да си противореча, че все пак понякога изпадаме в състояние на лудост, когато наистина ..абе наистина сме си съвсем луди :-))
Няма специални моменти...обаче е най-готино, когато изведнъж ти дойде настроението да го направиш...да подариш де :)...и трябва да го хванеш момента...да се поддадеш на импулса...защото после май се губи, а с това се загубват и следващите хубави моменти, когато си подарил и си видял усмивката...аз така имам едно неподарено звънче..:-))(
На непознатите дарявам усмивки...Понякога мънички , друг път широки , трети път с леко намигване , а понякога .....така......и после гледам в небето невинно..обаче продължавайки да се усмихвам и тананикайки си, защото ме мислят за луда... не че бъркат
Всъщност бих искала да подаря спокойствие...разбиране...усмивка..но не само на моето лице...усещане ...за мига...за любов...за приятелство...

една виртуална измислица