|
|
| Тема |
 Харесването, нехаресването и промяната |
|
| Автор | hm (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 07.02.02 14:32 |
|
|
|
Прочетох внимателно темата на SVETI и отначало се замислих а после ми стана тъжно. Защо се опитваме насила да настройваме хората срещу себе си? X била зарязана от Y и затова всички от типа на Y са гадни хетерки, предателки, мръсници и изобщо не са хора. А сред какви живее тогава?
A била изоставена от Z и страдала. Затова решила и тя да изоставя другите и те страдат. А на нея да и е кеф. Някъде назад бях написала за една случка в една дискотека... Това също може да е резултат на изоставяне. А ако изоставената реши, че няма да е така?
Нещо определено не мога да схвана ама сигурно е защото вече съм на 30 и съм хванала склероза Защо трябва да се смята, че света трябва да се върти около собствените проблеми? Така забравяме, че по този начин е доста вероятно да засегнем хора, които ни обичат или уважават. Егоизмът и смятането, че ние сме най-важните води до странни резултати
Не смятам, че като сме добри и отзивчиви губим. Е ако отчаяно искаме да се харесаме на някоя и затова се лигавим естествено е да се възползват от нас. Определено не понасям надменните и с огромно самочувствие жени които мислейки, че са хубави мислят, че имат правото да зарязват хората ей така.
Отплеснах се май Не бих искала да засегна някоя тук. Просто си мисля, че умението да живеем с хора е не по-малко важно от това да браним чувствата и интересите си.
Приятен ден
| |
| |
| 
|
|
