С решение № 14 от 10.XI.1992 г Конституционният съд се произнесе, че социалните признаци за недопускане ограничения на правата или предоставяне на привилегии са посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията изчерпателно.

Конституционните съдии излагат следните аргументи относно социалните признаци за недопускане ограничения на правата или привилегии и тяхното изчерпателно изброяване:

Член 6, алинея 2 посочва определени социални признаци, които не могат да бъдат основание за неравно третиране. Това са раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Конституцията е обявила изрично забрани по отношение на посочените социални признаци. Нарушението им е основание за ограничаване на правата или за създаване на привилегии. Точното и изчерпателно посочване на социалните признаци, които са основание за недопускане ограничения на правата и за предоставяне на привилегии, е гаранция срещу необосновано разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите или на привилегии. Ограничаването на правата, предвидено в други конституционни разпоредби, е допустимо само ако се отнася до обществено неободими ограничения на правата или предоставяне на привилегии при запазване на приоритета на принципа на равенството.

С решението си Конституционният съд изключи сексуалната ориентация от социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена. С други думи бе прието, че по отношение на дискриминацията, основана на сексуалната ориентация, не се предоставя защита на увредените лица.

Към края на август 2001 год. анти-дискриминационни разпоредби съществуват в следните закони:

Кодекс на труда (установява забрана на дискриминацията при упражняването на правата и задълженията в трудовото отношение), Данъчен процесуален кодекс (установява забрана на дискриминацията в данъчното производство), Наказателно-процесуален кодекс (установява забрана на дискриминацията в наказателното производство), Закон за висшето образование и Закон за народната просвета (установяват забрана на дискриминацията при упражняването на правото на образование), закон за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (забрана на дискриминацията при пенсионното осигуряване), Закон за социалното подпомагане (забрана на дискриминацията при социалното подпомагане), Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (забрана на дискриминацията по отношение полагането на военна служба), Закон за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (забрана на дискриминация при даването на закрила при безработица), Закон за закрила на детето (забрана на дискриминацията при даването на закрила на децата), Закон за радиото и телевизията (забрана на разпространението на реклами, основани на дискриминация) и Закона за физическото възпитание и спорта (борба срещу всички форми на социална дискриминация в спорта).

Общото при тези закони е, че социалните признаци, на основата на които дискриминацията е забранена, са едни и същи: "народност", "произход", "етническа принадлежност", "религия", "пол", "раса", "образование", "убеждения", "служебно", "обществено", "политическо или материално положение". Те повтарят посочените в конституцията признаци и не включват изрично сексуалната ориентация. Единствено изключение прави член 76 от закона за радиото и телевизията, където изброяването на видовете забранена дискриминация очевидно не е изчерпателно, поради това че разпоредбата съдържа израза "или друга дискриминация