Аз съм съпруг на бисексуална. Мисля, че би трябвало и аз да кажа нещо. (Още повече, че дълго време нямах право да се обаждам. Не, че сега е официално разрешено де...)
Знаех за жена ми, че е такава още когато бяхме гаджета. Истината е, че това ми хареса.
Още тогава тя имаше трайна връзка с жена. И след това е имала постоянни връзки. Никога не съм бил против, дори съм я подкрепял. Винаги съм я разбирал. Разбрал съм, че това което получава от жените не може да го получи от мен. И не я спирам да си го взима. Просто не виждам смисъл.
За това, не само съм толерантен към нейните “паралелни” връзки, но и ги толерирам. То какво оставаше, ако аз не я толерирам и не я разбирам. Не стига, че от всички трябва да крие, ами остава и в къщи да сдържа тези си проблеми.
Въпроса дали я ревнувам? Ами ревнувам я. Но рядко. Никога от самите и сексуални контакти с жени. Ревнувам я когато почне да мисли повече за жената, която обича, и по малко за мен. За това когато обръща внимание и на мен, не я ревнувам. Т.е. аз не я ревнувам за това, че е с друга, а за това, че е по малко с мен. :)
Що се отнася до семейните тройки? Ами още не сме го пробвали. :) Аз нямам нищо против. Даже бих се радвал. (Оставям сексуалната страна на въпроса. С усмивка те цитирам “/ 100% от мъжете ще кажат "да"/”). Много по хубаво би било да си купонясваме заедно, вместо една вечер да е с мен, една с нея. Защо да не вечеряме заедно, да разговаряме и т.н. Така биха се прескочили и един куп неудобства от постоянното криене и търсене на начин къде да бъдат, или пък като са в къщи да се чудят как да се усамотят. Разбира се, това ако се приемаме емоционално от всички. Друг е вече психологическия въпрос “какво ще кажат другите”. Тук за мен е по лесно. На мен не ми пука. Аз го приемам така или иначе. Но жена ми се притеснява повече. Не от мен, от “хората”. И то не за друго, ами по инерция на това, че е такава. Тя е свикнала да се прикрива, и мисля че точно това и пречи. Не че е виновна за това, че е такава, а защото обществото като цяло осъжда това. А щом обществото го осъжда, следва тя да се чувства “осъдена”, т.е. “виновна”. И може би за това, че тя е “виновната”, на нея и е по трудно да го допусне. Така мисля аз по този въпрос.
Искрено се радвам, че и аз мога да кажа нещо в този форум, така или иначе го следя. Ще се радвам и друг път да мога да кажа какво мисля.