да му се не види, права си донякъде, но аз съм за абсолютната вярност. не, че не съм изпитвала ревност, но тя е била по-скоро неоснована досега (да чукна на дърво), да не кажа един вид женски каприз. и все пак мисля, че една здравословна доза ревност не вреди никому, но понякога е много трудно да накараш разума си да надвие сърцето :( досега ревността ме е връхлитала от никъдето..., особено когато съм пред цикъл! свиквам и се опитвам да я контролирам :)
не съм от тези женички, които не позволяват на половинката cи да мръдне без тях. това по-скоро отдалечава хората.
обичам да излизам с приятелки, но нямам навика, а и не изпитвам необходимостта да обсъждам с тях личните си проблеми. но съм абсолютно съгласна с теб, че в един момент на душевен срив, две жени могат да се сближaт повече, та дори и така връзката им да стане повече от "невинното
женско приятелство".
все пак гледните точки на жени и мъже понякога дотолкова се отдалечават и различават, че понякога oт дрязгите между половете (понякога и в "женския клуб" и "мъжкия клуб"), се чудя какво аджеба можем да измислим, ние жените, за да убедим мъжете, че не всички сме материалистични кучки? говоря за хетеро-средата, защото това е "ежедневието ми".
та, нищо чудно, че в момент на отчаяние, две жени могат да достигнат до абсолютната хармония, която никога не биха постигнали с мъж?

а! сетих се още нещо - 90% от познатите ми твърдят, че с другия пол по-добре се разбират, по-разбрани се чувстват... ако трябва да говоря за себе cи, реално погледнато, 99% от случаите и аз попадам в тази категория - мога да раговарям със съпруга си за всичко, можем всичко (и го правим, разбира се) да си кажем, a другият 1%, които засяга и покрива еднополовостта при мен, е мама - тя е единствената жена, на които разчитам и вярвам безрезервно.

Редактирано от KLlOMBA на 29.12.01 03:38.