Кома

-Помниш ли?
-Помня...
А наоколо има само мъгла и тишина.
-Къде съм?
-Тук...
-Къде тук?
-Тук...
Пустота...започвам да се ядосвам на себе си.Душата ми вика и се моли...
-Не, не искам, върни ме!
И на очите се появяват сълзи...
- Моля те, върни ме при нея.
Тишина! Оставам без отговор.
-Моля те, върни ме, тя ме вика! Чуваш ли? Тя не може без мен! Моля те, върни ме. (все по-силно започвам да говоря аз..)
-Защо?
-...(мълчание)
-Защо искаш да се върнеш при нея?
-..върни ме..моля..
-Защо, какво така те тегли към нея?!
-Обичам я!
-Ти? Обичаш я?
-Да, обичам я. С цялото си сърце.
Наоколо безмълвна тишина.
Върни ме! Обичам я! (викам аз, раздирайки мъглата)
Вдишвам дълбоко.И започвам да усещам, болка, която ме обгръща.Отварям очи и виждам тъмнина, леко озарена от светлината.
Чувствам, че нещо задържа ръката ми.Обръщам се и преодолявайки болкаталеко се повдигам.Ти си заспала на моята ръка.Виждам как от очите ти се стичат сълзи.Ти плачеш!На сън! изтривам сълзите ти и прокарвам ръка по косата ти.
-Обичам те!
И ти, чувайки моите думи в съня си, ми отвръщаш:
-Обичам те! Не ме оставяй...моля...
-Няма ( казвам тихо аз)
Отпускам глава и тихо, нежно заповам да те галя по главата. Ти се събуждаш и пронизваш тишината с думите:
-Обичам те!
-Аз също...обичам те...