|
|
| Тема |
 Мъчно ми е - отказвам се... |
|
| Автор | darklight (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 25.10.01 15:13 |
|
|
|
Влизам да прегледам какво става и намирам следното писание от Джейн сега на обяд - 25.10.01 12:57:
аз това и правя - на приятелите съм обяснила и на майка ми. и, мисля, че те напълно ме разбират и приемат. повече не мога - нямам смелост да изляза пред обществото, все пак си имам професия и прочие други условности и както се казва - не ми стиска... но всеки може да се опита поне да не се крие от най-близките си хора, да не се принуждава да лъже пред тях - да им кажеш истината на тях е по-лесно и е твърде вероятно те да те подкрепят... а това също е крачка, макар и мъничка, към целта - обществото да се научи да ни
разбира и приема такива, каквито сме....
Copy+Paste
И какво установявам? Че ние продължаваме да се смятаме за различни... В първия момент ми идеше да крещя, да счупя нещо или да напиша куп обиди към Джейн. После ми става тъжно и празно. Джейн която е реализирала желанието си да живее с любимия човек продължава да се смята за различна само за това, че живее с жена. Ами как да ни приемат като ние сами се смятаме за различни? Кога най-накрая ще разберем, че сме най-нормални и обикновенни хора?! И ще се държим като такива...
Скъпа Джейн не се заяждам с теб - напротив харесвам те много. Но това, което си написала е примиренчество. Разбирам те защо го правиш - на твое място сигурно щях да направя същото. Но спомни си какво ти писах - ако кажеш истината убиваш шантажа. В момента ти си уязвима. Ако престнаеш да криеш, че ти си ЧОВЕК като всички тогава ще си свободна.
Много съм объркана и натъжена. Чак се разревах и не можах да обясня на никой защо. Чувствам се някак си ограбена и унижена сякаш са ми взели и малкото човешко което съм имала.
Мисля известно време да не влизам тук. Бих искала само да кажа - НИЕ СМЕ ХОРА КАТО ВСИЧКИ ДРУГИ И АКО САМИ НЕ СЕ ДЪРЖИМ КАТО ТАКИВА И ГОСПОД НАМА ДА НИ ПОМОГНЕ
ИЗВИНЕТЕ МЕ...
| |
| |
| 
|
|
