Лятото ми е любимия сезон, през него стават много хубави неща, нощите са топли, изпълнени с ухание и много звезди, а дните - дълги и горещи. Това е сезонът на любовта.

През най-хубавия месец - август, отидох с нашите на море във Варна. Беше за десет дни. Настаниха ни в една станция на края на града, в спирка Почивка. Мястото не беше кой знае какво, но най-хубавото беше страхотния изглед, който ни се откриваше от терасата - право към морето. Направо беше вълшебно сутрин да излизаш и да гледаш към тази необятна, нежна синя шир, покрита от слънчева мъгла и вечер да наблюдаваш лунната пътечка. Просто върха!
Сутрин отивахме за морето, плувахме, вечер ходехме на бирения фест или в някое друго заведение. Прекарвахме си добре.
Но мисля че най-хубавия момент в цялата почивка беше през една нощ, когато останахме в общежитието. Нашата тераса беше залепена за покрива на стола. Взех си уокмена, пуснах в него албума на ЛиАн Раймс и се качих там. Наоколо от горните етажи бяха хвърляли боклук, но не обръщах никакво внимание на това. Сладката музика звучеше в ушите ми, вятърът носеше мириса на море, Луната светеше така ярко, чувствах се като птица, която всеки момент ще излети. И тогава лунната пътечка се образува върху водата, превръщайки я в сребро. Гледката бе така невероятно красива че ми спря дъха.
Не знам колко съм стояла там, но като се върнах се почувствах пречистена от тази велика хубост.
Винаги ще помня точно този момент от това лято.

Но то свършва, и имам чувството, че ми се изплъзва съвсем.