Здравейте приятелки :) Аз се върнах от море. Бях на Лозенец и беше много хубаво. Морето е бистро, слънцето ярко а хората усмихнати. Имаше много хубави моменти като това да посрещнеш слънцето рано сутрин легнала във водата, да наблюдаваш как големия червен кръг сякаш излиза от теб... А до теб любимата да пуска мехурчета и да те плиска :) А вечерите очертани от лунната пътека и странните очертания на лицата и очите пълни с въпроси и копнежи... Направо бих искала да мога да напиша или нарисувам това... Установих, че вече не се плаша от хората. Просто те са хора, аз съм си аз а Съни е моята обич:) Освен това май вече тя взе да се срамува защото аз не пропускам да си я прегърна или целуна или да и кажа нещо на ухо. А уж бе по-смелата в началото :) Сега за съжаление идва отново София. Трябва да работя защото цяло лято ме издържаха родителите ми и заради мен те не отидоха никъде. Те бяха разбрани и не направиха трагедия от това, че дъщеря им се е влюбила в жена. Дадоха ми каквото можаха и ми пожелаха да съм щастлива. Насълзиха ми се очите , аз ги обичам а им създавам само главоболия...Сега ми обещаха компютър за Нова Година но и аз искам да събирам пари. Трудно е... Но важното е да обичаш и да бъдеш обичана. Желая ви го. Ваша Кими