Здравейте. Имам проблем а не мога да го споделя с никой. Понякога като видя хубава жена цялата се разтрепервам и ми се иска да я прагърна и да не я пусна. И разни други неща за които дори тук ме е срам да напиша... Страх ме е да остана насаме с жени. Не знам какво ще ми стане. Приятелките ми казват че гледам и се държа странно... Единствения ми приятел на който мога да кажа е женен мъж, той ме разбира и странно никога не е искал нещо от мен. Защо мъжете могат да обърнат работите на шега дори когато им се плаче или ги боли жестоко от нещо? Аз не мога. Последния път плаках цяла нощ и на сутринта приличах на удавница. А той така се пошегува с външния ми вид че се смях цял ден след това. Не зная дали ще събера смелост да пиша втори път тук. Но ще гледам какво пише когато намеря откъде. Не ми се сърдете ако не отговарям. Ужасно съм объркана, мисля че полудявам бавно. Записах се в една чисто мъжка група за едноседмично ходене в Родопите. Дано там ми се проясни. Малко ми поолекна но още ме е срам. Ако някой иска да ми каже нещо ще го прочета. Мисля че най ужасното нещо е да не можеш да кажеш на никой какво става с теб. Не го пожелавам...