Понякога е нужно толкова малко на човек. Една единствена дума,с която да усетиш,че си разбран. Не,че след нея раната зараства по - бързо,или по - малко боли,но намираш оправдание за онази надежда вътре в теб - оправдание да я държиш жива. Нали и най - трудното нещо,което си изживял в миналото,погледнато през времето изглежда несравнимо просто пред това,което ти предстои.Разликата - едното е вече зад гърба ти,а другото пред теб. Но все някога трябва да тръгнеш напред,нали?.."Затвори си очите и крачни напред..." (Благодаря,Джейн) Благодаря на всички.