Tъжно. Самотно. Боли. Обичам я. А нея я няма. Не,не си е отишла. Тя просто не е идвала. Жестоко е. Нелепо е. Празно е. Обичам я. А тя дори не знае. Утре ставам на 21. А душата ми е вече побеляла. Не мога да и го призная. Нямам смелост. Но се уморих и да мълча. Простете ми - просто имах нужда да го кажа на някого. Да го изкрещя. Да го изкарам от себе си - за миг поне. Толкова е страшно да премълчаваш любовта си. А понякога и любовта да премълчава теб. Господи...