въпреки че светът сякаш се срутва, когато човекът отсреща си тръгне, от любов не се умира... въпреки че ти се се струва, че ще умреш, че повече не можеш да живееш, без човека, койтоси е тръгнал... животът продължава, светът продължава да си го има... и малко по малко болката се притъпява, докато престане да пулсира, престанеш да я чувстваш... не тя изчезва съвсем, но вече не те боли... просто остава като белег от рана в душата ти... раната е вече зараснала, болка няма, но белегът остава завинаги...