Вървя си по една от централните софийски улици. Всъщност не си вървя, а отивам. И по-точно – отивам на работа. Средата на юли е. Топло. Още час и ще стане горещо. Модата, или по-точно липсата на мода, дава свобода на въображението. Мъжете сме, както може да се очаква, прозаични – панталони от тънък светъл плат и извадена над тях риза независимо дали е пригодена за такова носене или не. Тук-там се откроява младеж с тъмен костюм – фирмена политика или надежда за попадане в полезрението на този, от когото зависи кариерата, и възрастни мъже с прошарена или почти липсваща коса в овехтял костюм „катр сезон” или несъотвестващи си сако и панталон – навик от дългогодишното носене на костюм или „зимно време без торбичка, лятно време без абичка…”

Виж жените. Ах, жените! За да ги подредя в някакви категории, ще ми трябва таблица с поне три и половина милиона реда, ако се огранича само до българките. Има обаче една обща характеристика – плът. Мнооого плът! Възрастта почти няма значение – момиченцата са деца, девойките (всъщност откъде започват девойките?) бързат да догонят какичките, какичките (докъде стигат какичките?) са извадили всичко на сергията в дива конкуренция за „купувачи”, а лелките (ако питаш тях такова понятие не съществува) гледат да не изостават, макар че пазвите им вече са заприличали на мачкан лак – не на цвят, разбира се. Бабите – на бабите пък изобщо не им пука какво ще се показва и откъде, стига поне малко да охладят тленната опаковка на душата, която напира да се изпари от горещината.

Гледам всичката тази плът и се сещам… за секс естествено. „Сещам се”, защото отдавна това е престанало да е основната ми мисъл. Сещам се, че отдавна, когато не ми се налагаше да се сещам, това, което се виждаше бяха бедра. За останалото трябваше да се досещаш по формата на опаковката. Е, тогава опаковката рядко лъжеше, да не говорим за съвременните технологии, при които дори на пипане не можеш да си сигурен дали стоката е автентична. Телевизията криеше всичко. На входа на кината стояха строго учителите ни, за да ни предпазят от грозната и травмираща гледка на гола женска гръд, която ако мигаш по-често може и да пропуснеш. Списания – в модните, ако си чак толкова извратен, можеш да се радваш на сутиени, заемащи една трета от торса на моделката и сякаш изковани като рицарски брони, с много тегели, оформящи стандартна островърха пирамида, маскираща всяка естествена заобленост. Имаше едно немско списание „Кино-фото-магазин”. Ако имаш късмет може и да улучиш единствения брой в годината с „актова” черно-бяла снимка на гол женски силует, три-четвърти гръб, контражур.

Да! Нямаше плът. Но имаше фантазия. Имаше магия! И цялото ти тяло се разтреперваше стигнеше ли се до първото копче.

Сега. Сега какво? Сега и да искаш, не можеш нищо да фантазираш. Всичко е пред теб – на мегапикселова снимка и 3D филм, в кината, по телевизията, тапицирало будките за вестници, по билбордове и витрини… и най-много – на живо – в офиса, на улицата, в автобуса – точно под носа ти.

Едно време се виехме като индийски кобри за да надникнем в пазвата на момичето и да видим от къде се разделят гърдите й. Сега, ако не внимаваш, ще видиш точно къде се разделят краката й.

Сексът от повод за убийство и самоубийство, че даже и за войни, стана повод за присмех, ако на 12 още не си се пробвал. При това водещи са момичетата. Минетът от проява на най-дълбока интимност и себеотдаденост или пълна пропадналост, вече е приравнен към целувката без език и приложен самостоятелно, не се брои за секс.

При практическата липса на брак и трайност на „постоянния” партньор по-кратка от тази на чифт китайски обувки, изневярата, от смъртен грях, се превърна в проява на елементарна разсеяност.

И сексът… сексът си дойде на мястото – там където го е поставила изначално природата – като средство (все още) за продължаване на рода и безплатно развлечение извън програмата на Европейското по футбол.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите