Евреите не са добър пример. Те са уникален народ и са по-скоро изключение отколкото правило.

Иначе съм съгласен, че и ние сме уникални в едно отношение - поне аз не съм чувал за друга нация, която да бяга като дявол от тамян от сънародниците си когато е в чужбина.

Българинът е единак. Това е особено видно ако се разходиш из Троянския балкан (откъдето съм аз) - има безброй самотни къщи кацнали на някой хълм или забити в някой дол, на километри от най-близката къща. Дори там където са струпани по 5-6 в махала, пак са били на едно семейство - дядо до внуци).

Сега обаче ще кажа нещо, срещу което много ще скочат. Българинът е толерантен. Много толерантен. Примери? Ето:

1. След 500 години робство, българинът оставя една голяма част от населението на поробителя да запази живота си, имота си, религията и бита си. Къде другаде го има това? В Македония? Да, защото това е просто една част от България. В Гърция и Турция всички, съответно българи и турци, и гърци и турци, са изгонени с огън и меч.

2. През 73-74-та беше издаден указ за така наречения "пробен брак" - можеш да живееш 3 (или 6 - не помня добре) месеца без брак, преди да решиш дали ще се ожениш за партньора си. За патриархалния дух на българина това беше сериозен шок. През 84-та в хотел в Албена администраторката стискаше паспорта ми в една ръка и слушалката на телефона в другата и заплашваше да ме докладва в милицията, че съм спял в една стая с жена ми, която още не ми беше жена. Едва се отървахме. Сега на никого не му прави впечатление, че повечето млади семейства живеят без брак. Притесняват се само самите семейства, когато представят половинката си - вместо смело да кажат "съпругът ми" или "съпругата ми", те мънкат притеснено "ъъъ...приятелят ми" или "ъъъ... приятелката ми".

3. Саркози изгони циганите ни с думите: "Българите с търпението си са ги направили такива, сега да се оправят с тях. Ние нямаме намерение да ги търпим!". И е прав - малко народи биха търпели това, което правят циганите у нас (не мразя циганите като етнос, но съм бесен срещу това, което вършат... и не вършат).

4. Да, българинът се отнася насмешливо и пренебрежително към хомосексуалните, но това не му пречеше да ръкопляска неистово на Парцалев и Емил Димитров и днес на Мариус Куркински.

Проблемът е другаде. Българинът (може би точно защото е индивидуалист) много рядко е имал добри водачи. Нямам предвид пълководци - там сме силни. Мирновременни водачи. Не разрушители, а съзидатели. Ние сме силни в разрушаването, но не умеем да градим.

В частност това се отнася и до хомосексуалното движение. Отгоре изплуват най-силно крещящите, най-агресивните. Когато поведеш някого на война, очаквай срещу теб да стрелят. Не война ви е нужна, а разбиране и приемане. И не онова приемане: "Бе да си живеят, ма да си направят там гето ли град ли да им дадем и да си живеят там". НЕ. Да си живеете с всички - в същия блок, в същия вход и единствената разлика да бъде в спалните ви.

Няма как да ми се изсипе една тумба мъже по прашки с нацапотени лица и пера по дупките и това да ги приобщи към мен. Нека има един ден на хомосексуалните, така както има "Ден на жената" или "Ден на троянската слива и сливова ракия" - да се отпразнува може би с цветя, може би със забавни програми, може би с бирени палатки, дори и с едно шествие, но на нормално облечени, нормално държащи се и ведри хора, а не с изплезени езици между два пръста.

Само че за това се иска не да "заклеймяваш", а да мислиш. Какви са проблемите? Да ги обективизираш, да ги изкараш от сферата на емоциите, да ги структурираш, да ги приоритизираш и да започнеш да ги решаваш един по един.

Когато казваш "Искам" трябва да кажеш и какво искаш. Конкретно. Толерантност не е конкретно. Разбиране не е конкретно. И дори не на първо място. Тези неща ще си дойдат сами когато се уредят другите - конкретните - еднополов брак, създаване и отглеждане на деца, наследяване, родителски права, липса на дискриминация на работното място...

Дълго стана, но така ми дойде.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите