Кой може да каже, къде е оригиналът на една народна приказка?

Първата книжка, която още си спомням, се наричаше "Африкански приказки". Илюстрациите в нея бях в стила на пещерните рисунки - черни плътни линии за ръцете и краката, една по-дебела за тялото и кръгче за главата.

Баба ми я на ричаше "грозната книга" (в нейния речник "грозно" беше еквивалент и на лошо, не-добро, дето не струва) и винаги трябваше много да я моля, за да ми чете от нея.

Тази приказка я помня от там. Имаше я и приказката за седемте козлета, само дето не помня дали бяха седем и разбрах за съвпадението по-късно, когато прочетох "истинската" "Седемте козлета". В африканския вариант, вълкът си преправил гласа като глътнал една мотика. Изобщо във всяка приказка, в която някой си преправяше гласа, трябваше да глътне мотика.

Имаше още една приказка, която помня и досега.

Имало един слепец по рождение. Веднъж местния бог се смилил над него и му дал да прогледне. В този момент пред слепеца било застанало едно магаре. В следващия миг богът отново му взел зрението. Оттогава, кавото и да обясявали на слепеца как изглежда, той все питал "Като магаре ли?".

...........................................................................

Чел съм някъде още нещо - "Някой, който изпитва болка може да бъде разбран само от друг, който изпитва същата болка в същия момент." Аз бих допълнил - пак не съвсем, защото различните хора чувстват една и съща болка различно.

Мисля, че това важи и за другите ни усещания.

Като всички "нормални" хора и аз наричам колегата шофьорът, който ме е засякъл на пътя "педераст". Няма как човек изведнъж да избяга от наслоенията на общественото мнение и поведение.

Разумният човек обаче, какъвто смятам, че съм, се опитва да има свое собствено мнение за нещата. А мнението може да се създаде само на базата на познанието.

Хомосексуалните, непрекъснато се борите за разбиране, приемане, равнопоставеност, а масово се държите като секта, наежена срещу всеки външен, проявил любопитство.

Много от вас отблъскват желанието за опознаване с клишето "Ние сме човеци като всички. Какво искате да научите? Ние с вас сме еднакви, ерго няма нищо за научаване."

Ами не сме еднакви. Половете не са еднакви, расите не са еднакви, нациите не са еднакви, хората не са еднакви. Как искате някой да ви приеме, ако не ви е разбрал? Как искате някой да ви разбере, ако не ви е опознал?

Според теб, целта ми е да ви опитомя. И какво ще направя като ви опитомя? Ще го публикувам в пресата? Ще поискам Нобелова награда?

Разбирам, че повечето хора ви нараняват, но това е от неразбиране и външни наслоения. Как искате да се променят, като ръмжите на всяка подадена ръка.

Ще дам още един пример. Само много моля, не го приемайте буквално - вие НЕ СТЕ ЖИВОТНИ.

Децата ми много обичат животните и нямат страх от тях. Това е защото аз и майка им обичаме животните. Често съм виждал на пътя майка или баба, която дърпа детето, посегнало да погали кротко куче "Не пипай! Ще те ухапе! Ще се заразиш! Може даже да умреш!". Как мислити ще се отнася това дете към животните когато порасне. А ако все пак преодолее страха си и пак посегне и първото куче го ухапе, ще посегнели някога отново?