|
Използва метонимията за „държавата”- виновница за всичко, вместо да се обръща поотделно към всеки смачкан, ... Генерализира, но пак е ясно, че гневът срещу „държавата” е насочен срещу всички нейни съставни елементи...дълбоки заспали или конкуриращи се по надпростачване.
С тези мисли, мисля, че изпускаш темата.
В поста си Маркизата защити абсолютно точно, чест й прави, как спрягането на 'ДЪРЖАВАТА', като първи и единствен, постоянен виновник, е само начин да се отчита социална активност. А лесно е видно как такова говорене е част от всеобща мелница, която по-голямата част от блогове, вестници, медии, въртят… до умопомрачение. Нито литературен, нито стилистичен, нито друг похват спасява който и да било, не изважда някой по-напред, от сивата многобройна армия дрънкалници. Това никому не върши работа. Конкретика и действие си трябва, това му е майката.
Голите констатации вършат работа само до определен момент. Отдавна сме минали границата, отдавна отвсякъде се тръби едно и също. С постоянна констативна журналистика тъпчем на едно място. Според мен трябва ефективна журналистика.
Знае се, че Карбовски се асоциира с ъндърграунд нишата. Добре! Чудесно! Това го влече – циганите, проститутките, педерасТкото къде битува, и подобни. Като го влече да го работи. Също работи и по теми за (Митьо очите и разни там секс-атрибутивно надарени-машини приемам за изключения ;)) Никой не му отрича правото…, както и на всеки друг, да има отношение и мнение, по други теми. Но, като си съпричастен по тема, както горе илюстрираш с копито, то водещо да е ползата от присъствието в нея, иначе ставаш част от общия хор.
За пример - господарите на ефира разписват полезност. Подхванат нещо и има ефект. Изпипват си темата и стигнат до края ефективно.
Обратния вариант – мълчанието като действие.
Милен Цветков във ВИП ДЕНС зае вярната позиция - мълчи. С упорство се потвърди. Нямаше вина. Мира Д. предизвика Люба Кулезич с репликиране… да й говори на нея, а не като защитник на Милен да е индиректна. Истината й дойде в повече, защото Милен и Мира не са там да правят семейство, камо ли да се разменят мисли какво би станало ако трябва да стават семейство… Безсилието й, обърканата представа за какво е там, показа как зрял човек може да не е наясно с реалната ситуация. Кулезич й натри носа… беше си изпросено, защото тя не дама… която става за четена на новини. Грешната оценка на ситуацията в Мира Милен не раздуха. Мълчаливото поведение беше неговото справяне, с което показа и тактичност. Мълчанието беше конструктивния елемент в ситуацията, който не позволи да се изпростява… в негово лице.
Примерът е, за да се види как е вярно да мълчиш. Същото важи и за говоренето, - трябва да е вярно и адекватно.
Какво разбирам под конкретика.
Заставаш директно срещу... проблема/персона - виновника. Посочваш с аргументи и логика според твоята представа, но и поднасяш алтернатива. Знам, че тет-а-тет позиция е носене на отговорност. Не всеки му стиска дупето да се изправи срещу виновник и да доказва. Ето защо приказките от дистанция стават празнословие, безполезност, силата на думите са във формата – беззъба сила. Ефекта от безполезното говорене предизвиква виновника да се криене, зад обобщителните думички и кресливите кухи фрази на масовия хор. Такова поведение е толкова осъдително, колкото и поведението на кряскането с циничност, красота, интелигентно – все едно. Виновникът скрит зад прицела високо горе оправдава бездействието – някой над мен е виновен. Превръща се в чакащ от горе, от ДЪРЖАВАТА нещо да се случи, някой да го накара и тогава да предприеме действия. В обществена среда където все имагинерни величини са виновни от само себе си се създава предпоставка за пасивност. За това всеки като не е съгласен с нищо-говоренето, с нищо-правенето, сам с поведението си да действа.
Онагледявам.
Шири се принцип журналист да задава въпрос: 'Вие корумпиран ли сте?'. Логичният отговор е: 'Не!'. (Кой си признава сам! Никой.) Т.е. задават се въпроси на които се знае отговора. Дребно е да докараш заподозрян пред микрофон или камера, пред перо, и с това да се изчерпва полезност. Милен Ц. в последно време придоби смелост и директно рови и анализира казано и случващото се в студиото. Бареков е стар боец, но някак стига само до търсене на новина. Вярно, че Милен често смесва цирка с шоуто, но настъпи ли сериозна тема, успява.
Ориентацията в самия разговор за мен е водеща, а не да чакаш да получиш някакъв отговор и да си зададеш следващия въпрос. Случва се пропускане на възможности в хода на разговора. Често журналисти пренасищат с говорене (като че да им се чуе техния глас и мнение), а изпускат да се закачат за издънките на отсрещния. В последно време в 'Челюсти' някак става. По добре два-три въпроса да се разнищят, да се натрие нос, а не количество… количество, думи, думи. Ясна картина и чисти ситуации имат по голям ефект и се запомнят.
Също чуват се два факта, за мен станали феномен.
Гледаш чудесен репортаж разследване. Чуват се имена, фирми, точно се обрисува как са потънали пари (нпр). После… какво става с тази история, не е ясно. Историята остава на екрана, последица - никаква. За мен няма връзка между тази разследваща журналистика и прокуратурата. Фактически и тази журналистика става констативна. Някой ще каже прокуратурата не може да обхване огромното количество престъпност. Което означава - виновен няма. Тогава… да се увеличи временно апарата по разкриване, за да се преодолее количеството. Като в сезонната заетост. Ако от мен зависи ще го направя.
Вторият: да говориш от името на народа, на някакви там незнайни, неясни хора, с което автоматично се превръщаш в страшен, запознат, изразител на общественото мнение. Чиста надувка, която сваля позицията на журналиста. Защо не се осъзнае, че самата позиция от която говориш е достатъчна. Мястото – студио, страниците на вестник/нет, са достатъчно основание за самочувствие. Подобна логика с говоренето че някъде в света има аналог – позитивен план; в негативен, - че в свата има корупция, логично, всъщност е извинително и оправдателно говорено, защото практически се оправдава бездействието на службите по сигурността, тяхната ефективност по количеството и е стимулиращо престъпните елементи да действат с нова сила, като обществена битовност.
Т.е. обобщителното говорене във всичките му форми е деструктивно. И главното рои оправдателни послания, налива се масло в нищо-говоренето и бездействието, с което се затваря порочен кръг. Всеки обслужващ такива практики разширява блатото на общото празнословие.
В това се чува Карбовската мисъл 'думите са равни', логично и 'прекрасните цинизми от битието' са начина да излизаме от блатото цинично. Ако това е вярно, хайде всички в хор да псуваме, да цинизираме пък да видим как ще се измъкнем.
Редактирано от Kurvoazie на 31.10.09 13:01.
|
Re: Призив на Марто Карбовски [re: amarilis]
