Не мога да напиша нещо различно... затова ще копирам и тук това, което написах на сайта.. Простете ми за това... просто аз съм щастлива и ви благодаря!

Аз... не знам какво да кажа...
Знам де... но не знам как да го кажа. Не писах веднага... пиша сега... Просто ми трябваше време.

Поклон, момичета!

Поклон за всяка, която подкрепи с гласа си това момиче. Като чух резултата и.... ми не вярвах просто. Колкото изписах, нито в един момент не вярвах, че може Люси да бъде подкрепена от България. Някое и друго гласче е дошло и от нас тук и от хора, които нямат нищо общо с нас може би... но факта, че българите я подкрепиха...
Много ми е разхвърляно в ума все още.
Германия получи 14 точки. 12 от България. И на кучетата в тези две страни трябва да е станало ясно, че Германия получи своето първо място от българите заради Люси. До вчера Люси е обичала България въпреки всичко. От днес ще я обича заради всичко, защото вече знае, че България я обича. Последни са от финалистите. Но мислите ли, че това интересува Люси? За нас... тя знае, че е номер едно... че й се радваме, защото е част от нас. Защото е българка. И когато утре се върне от Белград, ще се върне в дома си. При нас.

Честно... аз съм горда, момичета. Вярвам, че всяка една от вас, дори тези, които не са гласували, изпитват същата гордост. Не заради Люси, а заради самите нас. Можем! Много можем.

Терпсихора... и чрез теб се обръщам към всички... Ето го отговора на твоя въпрос! Какво значение има дали си първи или последен. Какво значение има това, когато знаеш, че за тези, които обичаш, за тези, част от които си ти (или аз, или тя, или той или то) - те обичат и стоят зад теб. Ако спечелиш... дали ще имаш по-големи криле отколкото ако загубиш и си последна, но знаеш, че своите те обичат и подкрепят!!! Ако си на върха и върху теб се сипят поздравления и награди отвсякъде, дали ще си по-щастлива, отколкото ако си последна, но знаеш че тези, част от които си ти, те обичат, ценят и подкрепят със сърцата си!!! Кога ще плачеш от радост повече?
За това говорех... и ако всяка една от нас тук.. в нашата мини общност, всяка една от нас чувства и знае... сигурна е... че дори и последна, за нас тя винаги ще е номер едно и ние винаги ще я подкрепим... колко ли увереност и сила ще ни изпълва с каквото и да се заеме която и да е от нас...

Вдъхнахте ми вяра и много надежда... честно казано, като я видях как реагира... ревнах и аз тук от щастие. Не толкова за нея... колкото за нас. Моля ви обещайте ми.. на мен и на себе си.. че има ли някъде българка... винаги ще я подкрепяме.
Помните ли Вазов какво написа. Стои на Паметника на незнайния войн:
"Българийо, за тебе те умряха!
Една бе ти достойна зарад тях!
И те за теб достойни, Майко, бяха!"

Днес ние бяхме достойни българки! И аз неуписуемо се гордея с вас!
Поклон!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите