Тежките облаци се гонят, лениво влачейки се по ръбовете на Витоша ей там, в близката далечина...влажни, тъмни, откровено есенни. А от другата страна на прозореца шумолят тополите, с проблясващи в тях вече първите сигурни златисти намеци, че още едно лято си е отишло...Златистите блясъци на една магия...магия е есента – нежно леко докосване на тъга и нови обещания...Усещането влиза в сърцето незабелязано, като полъха на есенния вятър, който те кара да потръпваш, докато стоиш на балкона...

Тъгуваш...дните, които така бързо и неусетно отминаха, бяха толкова хубави...а може би можеха да са по-добри? Ако бързащото кой знае закъде ежедневие не те влечеше в безсмисления си устрем към...накъде всъщност...? Но нямаш избор...трябва да следваш ритъма...

Тъгуваш...златото на тополите се влива в теб и те кара да отправиш една целувка към...има ли значение? Сливаш се с душата на природата наоколо...Да, и в София все още са останали късчета от нея...милващи може би с носталгията по онова златно време на планетата, когато единението с тази природа е било по-цялостно ...Носталгия по благословията на един по-спокоен и по-чист вероятно живот...

Сънен, малко нереален ден...облаците продължават нанякъде...и не те взимат със себе си...мястото ти е тук и сега, в скоростта на живота...но в този сив ден не ти се ще някак си да я следваш, тази скорост...

“О миг, поспри, ти си тъй прекрасен”... Имаш ли желанието понякога да продадеш душата си на Нечистия, само и само да спреш времето за малко, да задържиш невъзвратимо отиващия си миг? ...Две нежни ръце те прегръщат, и топлината на целувка докосва сърцето ти...топлината на есенния слънчев лъч, кой знае как промъкнал се между облаците...

...а после иззвънява телефонът и те връща в реалността...усмихваш се...въздъхваш. Ежедневието продължава... Връщаш се в стаята си и сядаш пред компютъра да довършиш поредния отчет...

Красотата на есента...



malkar i malko izvyn sezona, poznato li vi e?

izkarah nqkolko godini taka. posle reshih 4e e ... nerentabilno... Sega se staraia galerite da sa samo chast, da gi ima slynchevite lychi i vremeto za tqh, a plazmeniia monitor, mishkata i bliuroto da sa sredstvoto i edno ot pavencata po pytq kym mechtite, kym ISTINSKOTO...