Русата жена се каваше Женевиев, Spery. Тя гледаше играта на италианката, а сърцето й биеше често не от желание или възбуда. Пред очите й вече не беше красивото момиче без бански и флиртуващата италианка, а един друг басейн в един друг град. Като че ли тези няколко години не бяха минали и всичко отново се повтаряше. Гърлото й пресъхна, опитваше се да накара краката си да се движат, за да се махне от гледката, която я хипнотизираше и караше да си спомня, но не можеше. Реалността се изкриви и тя пак беше на терасата, но там долу в басейна се гмурна друга жена, която после не изплува...

"Помощ!!! Помощ!!! Моля ви, помогнете!!"

Виковете се разнесоха из цялата зала, няколко души изтичаха и се заоглеждаха.

"Госпожо..добре ли сте, какво се случи?"

"Аз...простете ми..ужасно съжалявам..всичко е наред..лоши спомени..."

Скоро всички си разотидоха и залата около басейна отново опустя. Женевиев седна на дивана и затвори очи. Трябваше да се успокои. Мислеше, че вече е преодоляла кошмарите, а се оказа, че те са все така живи в съзнанието й. Обиколи толкова градове, опита какви ли не занимания, за да забрави, но видението на приятелката й, която й маха безгрижно влизайки в басейна и безжизненото й тяло, когато я изкарваха от него, все още я преследваше.

На вратата плахо се почука. Сигурно още някой от изплашените хора наоколо искаше да се увери, че всичко е наред.

"Влизайте, отворено е..."

В рамката на врататa се появи италианката:

"Здравейте. Извинявайте за безпокойството, но имам чувството, че аз предизвиках уплахата Ви днес...Как сте?"...