ПРИВЕТ, Rene,

Кой да е живееш в съвременната ни действителност и НЕ на МАРС, е съвсем логично да зададе (и най-вече ДА СИ ЗАДАДЕ) ТОЗИ ВЪПРОС, който ти задаваш.

Познавам двойки живеещи заедно от 15 до 25 години вече, които нямат НИКАКВО НАМЕРЕНИЕ да се женят/омъжват, нищо че закона им дава такова право.

Познавам двойки които са заедно от 1- 2 години и подготвят свадба и някои мислят и за дете.

Познавам двойки които правят опити за дете или имат дете и не мислят за свадба.

ВАРИЯНТИ ХИЛЯТИ, като различни хора, каквити сме.


На въпросът ти САМО МОГА ДА ОТГОВОРЯ от съвсем ЛИЧНО МНЕНИЕ и донякъде изразявайки и това на ЖЕНА МИ.

В НАШИЯТ КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ -

- Желанието ни и на двете ни беше и е - ДЕТЕТО НИ ВИНАГИ ДА ИМА 2 МАЙКИ, независимо дали обичта между нас двете (и брака ни) ще е вечна или не. Желанието ни беше ДА МУ ГАРАНТИРАМЕ ТОВА ПРАВО, смятайки че е в негова полза и смятайки че по този начин ЗАКОНА ще му гарантира това право (в Испания съществува това легално положение в което и 2мата продължават да са РОДИТЕЛИ и с родителски права и отговорности дори след развот) НЕЗАВИСИМО от НАСТРОЕНИЕТО И ЕМОЦИИТЕ които ако такава раздяла се случи, ще ни владеят.

- Желанието ни беше и е ДА ГАРАНТИРАМЕ НА НАШЕТО ДЕТЕ, че ще НАСЛЕНИ ТО и не РОДИТЕЛИТЕ или братя на жена ми, нейните собственостти, вкючително жилището КОЕТО НИ Е СЕМЕЙНИЯТ ПОКРИВ.
Нейното семейство (на жена ми) НЕ ПРИЗНАВА като ЧАСТ ОТ НЕГО И КАТО НАСЛЕДНИК, дете което гинетично не е "ОТ КРЪВТА ИМ" нито смятат че дългогодишната ми връзка с дъщеря им (и сестра им) ми дава право да живея, ако тя почине, в жилище платено от нея.

-Желанието ни беше и е ДА ГАРАНТИРАМЕ НА НАШЕТО ДЕТЕ, е ако АЗ (майката която, живот и здраве, ще го роди), почине, ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ЖИВЕЕ С МАЙКА МУ (която не го е родила) и няма да е оставено на ДОБРОРАЗПОЛОЖЕНИЕТО в един такъв евенитуален случай на майка ми (като пряка роднина моя) да се води на нейно попечителство Оставяйки го при ЖЕНА МИ (със всичките легални усложнения на такова положение - от записване на училище до придружение в болница.....) и да не говорим, ако майка ми почине за ВЕРОЯТНОСТТА СОЦИАЛНИТЕ ГРИЖИ ДА ГО ДАДАТ ДА ОСИНОВЯВАНЕ (без никаква възможност МАЙКА МУ-която не го е родила- да претендира да го осинови, защото пред нея ще има 8 години чакащи за осиновяване испански семейства)


НИЕ ЛИЧНО КУПОН (по свадбата) НЕ СМЕ ПРАВИЛИ. Само се подписахме в съда със свидетелите и няколко приятели, които можаха да излязат от работа в работно време.
ПРАЗНИЦИ има хиляди за празнуване и веселене с приятелите. СКЛЮЧИХМЕ БРАК за да гарантираме на нас самите и на детето ни ПРАВА, според законите в рамките на които, ХАРЕСВА ИЛИ НЕ ХАРЕСВА, живеем



Лично МЕН ме интересуват СЕМЕЙСТВАТА - хората жиеешти заедно и с любов, и не БРАКОВЕТЕ. Изобщо НЕ съм ЗА свадбените купони, особенно защото мисля че преди да сключи някой брак - независимо от сексуалната му ориентация - ТРЯБВА ДА СЪЖИТЕЛСТВА, а след като е съжитествал и реши да се "бракува" ми се струва цирк да се прави КУПОН. Свадбените КУПОНИ са бизнес - за онези които печелято то тях и ДЕМОНСТРАЦИЯ на....БЕЗ КОМЕНТАР.... на тези които се женят или семействата им

Подкрепяйки твоята теория за западъка на БРАКА като .... СЕМЕЙСТВО, чета в момента едни данни. Дори в КАТОЛИСТИЧЕСКА Испания в една от провинциите тук на юг (където са особенно религиозни) през 1975 само 2% от родените деца са били деца на неженени майки, сега (2005 година) са 31% - т.е. НА ВСЕКИ 2 с женена майка се полага по 1 с неженена майка....

Разбира се че ОБЩЕСТВОТО СЕ ПРОМЕНЯ. Има все повече статистики и социални и психо-социални изследвания в тези насоки. Но както винаги е било в историята- ЗАКОНИТЕ едва след време СЕ АДАПТИРАТ към НОВИТЕ СОЦИАЛНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.



Donґt Worry be Happy