Във връзка с раздадените Оскар-и ето няколко анализа от чуждата преса, които дават различни обяснения на това, което всички видяхме. Очевидно повечето от тях се обединяват около тезата, че тези резултати са показателни за едни смущаващи настроения в една на пръв поглед либерална индустрия.



Сп. ADVOCATE

Тъмната страна на „Планината Броукбек”

Джон Морган Уилсън

Въпреки че „Планината Броукбек” показва на по-консерватинваната част от Америка емоционалната истина за хомосексуалните любовни връзки, преобладаващата част от публикациите за филма в медиите разкриват дълбоко вкоренено отвращение към хомосексуалността.
Сега, след като Оскарите вече са раздадени и шумът около „Планината Броукбек” започва да затихва, бих искал да вкарам доза реалност в медийното обсъждане на този прекрасен филм.
За мен няма съмнение, че „Планината Броукбек” е крайпътен камък в културната история на хомосексуалността, тъй като разкрива романтичната любов между двама мъже с такава чувствителност и откровеност. Въпреки това обаче появата му и шумът около него ни напомнят, че макар и много хетеросексуални да признават качествата му от кинематографична гледна точка и емоционалния заряд на сюжета, в сърцата и съзнанието на много хетеросексуални американци, в това число и на много самопровъзгласили се либерали и модни холивудски фигури остава дълбоко вкоренено отвращение към хомосексуалността.
Имам предвид един от актьорите във филма – Хийт Леджър – който в свое интервю казва, че с колегата си Джейк Джиленхаал е трябвало „да положат много усилия да не се разсмеят” докато са се подготвяли за целувка в една от сцените на филма. Не мисля, че би казал подобно нещо на журналист относно любовна сцена с жена. (Признавам му обаче, че поне е откровен по отношение на неудобството си от целувка с мъж.)
Имам предвид и симпатичния Джиленхаал, който, поканен в шоуто на Джей Лено, за да представи филма, категорично заявява, че първоначално мисълта да изиграе хоомосексуален каубой му е изглеждала абсурдна и че когато преди няколко години му предлагат да прочете разказа, по който е създаден филмът, е бил отвратен. (Питам се дали четенето на книги, в които става дума за насилие, включително и емоционално такова, предизвикват у него същото силно чувство на отвращение.)
Имам предвид и Джей Лено, който положи завидни усилия, за да убеди публиката си, че счита „Планината Броукбек” за „прекрасен” филм. И това въпреки безкрайните хомофобски закачки и вицове през годините, особено подхвърляните реплики между него и Кевин Юбанкс, в които те държат да стане ясно, че според тях идеята за физическа близост между двама мъже е направо гнусна. (Макар че изглежда не го осъзнава, импулсивното отвращение на неженения Юбанкс към всяко споменаване на хомосексуални взаимоотношения, от много години вече не е смешно, а подозрително.)
Имам предвид непрекъснатото повтаряне в безкрайните медийни публикации на факта, че режисьорът Анг Лий и актьорите са хетеросексуални, което показва очевидното им желание да се дистанцират от хомосексуалността. (А може би само PR-експертите и журналистите смятат, че този факт има такова голямо значение.)
Имам предвид за непрекъснатите им призиви – директни или индиректни към публиката – да преодолеят предразсъдъците си и да възприемат филма като красива любовна история независимо от хомосексуалниея елемент в нея. (Казано по друг начин: разбираме, че за вас хомосексуалната любов е нещо чуждо а този вид секс ви отвращава, но това е само един филм, така, че не допускайте погнусата ви да ви попречи да гледате един страхотен филм.)
Като хомосексуалисти, може би най-накрая имаме един мейнстрийм филм, който разглежда хомосексуалната любов със същия респект, с който Холивуд описва любовните истории между мъже и жени. Но нека не се залъгваме и да вярваме, че преобладаващата част от хетеросексуалните не свиват устни, не правят гримаси, не помръдват нервно от погнуса, когато виждат реалността на тази хомосексуална любов – по-точно сексуалния акт, който е ядрото на проблема. И нека не се преструваме, че цялото това внимание към „Планината Броукбек” представлява вълна от толерантност и сексуална зраялост, заляла Америка. Въпреки всичките си награди, положителни рецензии и продадени билети, филмът е бил гледан само от един малък процент американци – много от тях хомосексуалисти и лесбийки, както и либерално настроени хетеросекусални – а не от десетките милиони, които си бяха купили билети за „Страстта на Христос” и други блокбъстъри.
Не ме разбирайте погрешно. Харесвам „Планината Броукбек” и се радвам, че такъв филм можа да бъде създаден. Мисля, че е пример за това какво могат да постигнат смели и откровени сценаристи, кинематографисти и актьори, на които може да им се наложи да преодолеят собствената си дълбоко насадена хомофобия, за да реалзират филма. И искрено вярвам, че това е важна стъпка в битката за видимост и признание на хомосексуалистите. Определено положителна, както и други нови филми като „Капоте” и „Трансамерика”, които показват хомосексуалните и транссексуалните хора като човешки същества от плъ и кръв.
Така че нека се радваме на „Планината Броукбек” и неговия успех. Но нека не забравяме колко много омраза към нас и това, което сме, все още съществува в обществото, омраза, която се разпространява като раково заболяване в душите на американците. Нека не забравяме колко много работа все още предстои да бъде свършена в една битка за равноправие и достойнство, която никога няма да свърши.
Джон Морган Уилсън е дългогодишен журналист и автор на криминални романи, печелил наградата „Едгар” и три пъти наградата „Ламда”.





Сп. ADVOCATE

Питър Хендерсън, Ройтерс

МакМъртри: „Планината Броукбек” може би все пак е твърде противоречив филм”


Може би един филм за каубои-хомосексуалисти все пак е твърде противоречив, или поне така мисли легендарният автор на уестърни и автор на адаптираната филмова версия на „Планината Броукбек” . „Може би истината е, че амариканците не искат каубоите да са хомосексуалисти”, казва ЛариМакМъртри, който в продължение на цялата си филмова кариера атакува стереотипите на запада – и в повечето случаи печели.
МакМъртри спечели Оскар за най-добр адаптиран сценарий заедно с Дайана Осана, но филмът им не спечели наградата за най-добър филм, която отиде при „Сблъсъци” – драма за насилето в големия град.

Ексцентричният тексасец, който строи една от най-големите книжарници за стари книги в света в малък град в родния си щат Тексас, се появи на церемонията за раздаването на Оскарите с дънки и смокинг. „Винаги съм облечен с дънки”, поясни той.

МакМъртри се радва на успех сред критиката, както и на комерсиален успех в изследването на реалния живот в америакнския Запад в редица известни творби, като наградената с Пулицър „Самотният гълъб” – епичен разказ за каубои. „Аз съм критик на мита за каубоя”, споделя той пред „Ню Йорк Таймс” през 1988 г. „Хората имат нужда да вярват, че каубоите са силни и свободни, а не извратени, фашизирани и тъпи, както много каубои, които познавам”, казва той тогава.

В основата на „Броукбек” е разказ на Ани Пру, в който се проследява животът на двама каубои, които като млади се влюбват един в друг в едно лято докато пасат овце на планината Броукбек. „Това е същият Запад като онзи в „Самотният гълъб”, каза той на път за церемонията. „В този Запад винаги е имало много самота.”


Съавторката на сценария, Диана Осана, която е съпродуцент на филма заедно с Джеймз Шеймъс, определи вечерта като „сладко-горчива”. МакМъртри заяви, че членовете на академията са отхвърлили филмите със селска тематика, които включват „Планината Броукбек”, „Последното представление” и „Тексасвил”, но са удостоили по-урабанистично ориентирания „Нежни връзки” с Оскар.



Сп. ADVOCATE
Джослин Новек, АП
Имаше ли негативна ответна реакция срещу „Планината Броукбек”?
Говорихме за него, шегувахме се с него, спорихме за него, парадирахме го. „Планината Броукбек” фигурираше навсякъде в масовата култура – и въпреки това изгуби най-важния Оскар, който всички очакваха да спечели. Имаше ли негативна ответна реакция срещу него, или „Сблъсъци” просто заслужи наградата в категорията „най-добър филм”?
В понеделник пуснатите в обращение теории бяха на брой толкова, колкото и пародиите на филма по интернет. Според една от теориите, въпреки шума около филма, безкрайните нощни монолози и сполучливите имитации, на хората (под това да се разбират членовете на Академията) всъщност не им е харесала историята на двамата каубои-хомосексуалисти – и може би дори ги е накарала да изпитат дискомфорт.
„Понякога хората се преструват, че харесват някои филми повече, отколкото в действителност”, казва Ричард Уолтър, директор на програмата за писане на филмови сценарии във филмовия департамент на UCLA. „Но този филм не беше чак толкова добър. Това, което се опита да направи, беше страхотно, невероятно. Но това, което фактически постигна, не беше чак толова страхотно. Любовната история не е чак толкова правдоподобна.”
Според филмовия критик Кенет Търан, който пише за „Лос Анжелис Таймс” проблемът не е в качестата на филма. Според него „усещането на пулса на филмовата индустрия не е точно, ако не се осъзнае, че този филм кара много хора да изпитват определено неудобство... В кабинката за гласуване, където човек е сам... той е свободен да действа под влиянието на неизказани страхове и несъзнавани предразсъдъци, които иначе никога не би и прошепнал на друго човешко същество, или признал пред себе си. И, поне тази година, този начин на мислене обрече „Планината Броукбек.”
Гей-активистите не са напълно съгласни с тази позиция. „Не мисля, че проблемът има нещо общо с тематиката”, казва Джо Солмонезе, президент на групата за защита на правата на хомосексуалстите Human Rights Campaign. Според него и „Сблъсъци” и „Планината Броукбек” разглеждат „сложни проблеми като безразличието и липсата на толерантност”. „Определено бях разочарован”, споделя Солмонезе. „Но бих заменил този Оскар за всчки позитивни разговори, които този филм породи между родители техните хомосексуални деца или между работодатели и техните хомосексуални служители. Този ефект превъзхожда всякакви отличия.”

Някои слагат ударението върху демографията на типичния член на Академията: по-възрастен и живеещ в голям град. Писателят и съавтор на сценария на „Планината Броукбек” смята, че този факт е ключов за загубата на Оскара за най-добър филм. „Членовете на Академията живеят главно в градовете”, сподели МакМъртри зад кулисите на церемонията, на която спечели Оскар за най-добър адаптиран сценарий заедно с Дайана Осана. „Ние сме урбанистично ориентирана нация. Не сме нация, ориентирана към селото. Не е лесно дори да се направи филм за живота извън града.”
МакМъртри спокойно можеше да добави, че не само че членовете на Академията живеят в големи градове, но са и от Лос Анжелис – градът, който е в сърцето на „Сблъсъци” – драма, разглеждаща проблемите на расизма и проследяваща преплитащите се истории на група герои в рамките на 36 часа. Този филм, в който играят много утвърдени актьори (Да вдигнат ръка онези, които не са участвали в „Сблъсъци”, подхвърли водещият Джон Стюарт), спечели и Оскари за оригинален сценарий и монтаж.
Режисьорът на „Планината Броукбек” Анг Лий, който спечели наградата за режисура, сподели, че няма представа защо филмът не е спечелил наградата за най-добър филм. „Не са гласували за него”, заяви той. „Не знам. Задавате ми въпрос, а а з не знам отговора.” Но брат му имаше мнение по въпроса. Лий Канг заяви от Тайван, че уклонът в полза на американското е изиграл определена роля. „Когато гласуват местни, те се ръководят от национализъм, или както искате го наречете”.
Режисьорът на „Сблъсъци” Пол Хагис от своя страна заяви, че и за миг не е повярвал на нарастващите слухове, според които „Сблъсъци” набира скорост и може да изпревари „Планината Броукбек”. „Не повярвах на тези глупости”, заяви той. „Всъщност бяхме шокирани. Все още се опитваме да разберем дали наистина сме спечелили.”
При появата си на екран през май „Сблъсъци” получи смесени рецензии и се сметна, че е излязъл твърде рано, за да остане в съзнанието на гласуващите. Но Lionsgate Films напомни на гласуващите и на критиците за потенциала на филма, като ги наводни с DVD-копия на филма в края на 2005 г. С победата над считания за победител „Планината Броукбек”, филмът напомни за събития от минали церемонии – триумфът на „Влюбеният Шекспир” над „Спасяването на редник Райън” през 1999 г. и победата на друг известен аутсайдер – „Огнени колесници”, който през 1982 г. победи историческия епос на Уорън Бийти „Червените” и семейната драма „Златното езеро”.
Една смущаваща разлика: този път много повече зрители станаха свидетели на обрата. Около 38.8 милиона души са гледали церемонията в неделя вечер – почти 8% по-малко от миналата година и най-ниският резултат от почти две десетилетия. Освен 33-те милиона зрители през 2003 г. когато нагарадата получи „Чикаго”, рейтингите не са падали под 40% от 1987 г. насам.
И така, какво можем да научим от смущаващия резултат тази година? Не много, казва проф. Уолтър. Никой никога не знае как ще постъпят членовете на Академията. „Това е просто неточен изстрел”, казва той. „Отивате във Вегас и залагате на номер 17. Няма урок, който да научим от всичко това. То не означава нищо.”








И така, победителят е ... хомофобията?
„Лос Анжелис Таймс”
Том О’Нийл

Сега Холивуд гъмжи от обвинения, че хомофобията е изиграла главна роля за загубата на „Планината Броукбек”. Истина ли е това?

Нека си припомним една статия, в която писах за един от членовета на Академията, който ядосано изръмжава: „Виждали ли сте някога публиката по време на официална прожекция на Академията? Няма начин тези хора да гласуват за „Планината Броукбек”. Това, което той искаше да каже, е че тези хора са главно хетеросексуални старчоци, които със сигурноист не могат да бъдат съблазнени от хубави млади хомосексуални каубои.

Един от по-възрастните член на Академията, естествено погнусеният Тони Къртис казва на репортера на Фокс Нюз Бил МакКъди, че няма никакво намерение да гледа „Планината Броукбек” и познава много други членове на Академията, които имат същото отношение.
Очевидно Къртис все още бяга от онова, което го е изплашило в „Спартак”, когато Крас (Лорънс Оливие) с лукава усмивка казва на своя роб Антоний (Къртис), че обича и „охлюви, и стриди”.Антоний, един леко женствен поет, набързо се измъква и се записва в бунтовническата армия на Спартак, съставена главно от мъжаги.
Гневът на Къртис е същото онова, което видях по лицата на много от членовете на Академията, когато ги попитах за кой филм ще гласуват. Повечето от гласовете анти-„Планината Броукбек” бяха на хора, които са анти-, защото, още преди да разкрият, че ще гласуват за „Сблъсъци” или „Лека нощ и късмет”, започваха отговора си с „Ами, няма да гласувам за „Планината Броукбек”. Без съмнение някои от тях имаха предвид, че според тях филмът не е оправдал очакванията, но беше ясно като бял ден, че проблемът на останалите е в хомосексуалния елемент.
Може би досега съм се заблуждавал, че всички тези хора не могат да бъдат хомофоби. Все си повтарях, че те си мислят: „О, стига вече с тези филми за преследвани хомосексуалисти!” Но когато чуеш подобни мнения за куп филми, в които става дума за преследвания на евреи, те сякаш не оказват влияние на резултатите от гласуването. „Списъкът на Шиндлер”, „Животът е прекрасен” и „Огнени колесници” все пак печелят. Разбира се, и много филми, в които става дума за преследвани хомосексуалисти, като „Филаделфия” и „Момчетата не плачат” също са печелили Оскар за най-добър филм, така че може би не е честно винаги да си мислим най-лошото.
„Сблъсъци” е достоен за наградата за най-добър филм, един наистина прекрасен филм, който заслужава най-важния Оскар и се радвам, че победи, както ви казвах, че е възможно да стане. Несъмнено той има много страстни почитатели в Академията, които искрено вярват, че той е най-добрият филм на 2005 г. и които са били спечелени от актьорите, екипа и прпдуцентите на филма, които проведоха една много-по ентусиазирана кампания от срамежливите каубои.
Но реакцията срещу „Планината Броукбек”, ако наистина има такава, е плашеща, защото означава, че става нещо зловещо и то става тайно, и ако това е вярно в либералния, добре настроен към хомосексуалистите Холивуд, то можете да си представите какво означава за настроенията в по-малко толерантните части на Америка. Ако Пол Хагис беше спечелил наградата за режисура, този страх би бил неоснователен, но нелогично разделеният вот трябва да ни накара да си зададем някои въпроси.