Постингът ти беше изчерпателен. Само не ми отговори на въпроса, "Мислиш ли, че да живвеш срастнат с някого, може да НЕ застрашава психическото и физическо здраве на който и да било?"

Всичко казано от теб може и да е вярно. Не съм го изживяла и слава Богу, че не съм!
И едва ли някой тук е. Тогава, защо пускаш такъв постинг тук? Ако искаш експертно мнение по въпроса, има си други клубове, сайтове и пр. за целта(в интернет има всичко!)

Ако въпросът е "по принцип", "да чуя вашето мнение", тогава не е коректно да казваш"ти не можеш да говориш, щото не си го изживяла", нали?...
По принцип моето мнение е такова. По принцип е нормално човек да се води от логиката и чувството за справедливост, от желанието обективно да избере"по-малката злина".
А какво може да реши емоцията в такава ситуация, нито ти, нито аз, нито някой от писалите по темата, нито сам Господ би могъл да гадае.
Някой може би би взел да се гръмне, примерно. Защото го е изживял, взел/не взел решение и не е могъл да понесе бремето. И какво? Това ли трябва да бъде"аксиома за адекватно поведение"?
Да, нещата от страни са лесни. Защото са обективни, чисти понятия. И обратното. И аз не виждам нищо нередно и ненормално в това, съжалявам за което.
И все пак, някои хора успяват да бъдат обективни и логични в действията си, дори когато са лично засегнати.
Други стават субективни и следват своя си логика.
И едните, и другите имат това право и си носят последствията.
Но в това НИЕ да се опитваме да надникнем в нечия хипотетична субективност и емоционалност, не виждам нито реална възможност, нито смисъл.

А и не виждам смисъл, защо човешките трагедии трябва да стават публично достояние и обект на обсъждане, дискусии и спорове...

На всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие