|
Тема |
Re: Сиамски близнаци [re: Loneliness] |
|
Автор |
sometimes_somewhere (Should I?) |
|
Публикувано | 28.11.05 20:55 |
|
|
Не мисля, че е правилно децата да се разделят по усмотрение на родителите, особено ако ситуацията е рискована. Родителското виждане за най-добро може да не съвпадне (и често не) с това на поколението им. А и ако едно или двете деца починат, но пораснали биха предпочели да живеят като третата двойка близнаци... Никой няма право да предприема вместо нас действия, които потенциално застрашават живота ни. Само животоспасяващи. Опитвам да се поставя на мястото на един от порастналите близнаци. Ще искам самостоятелно съществуване принципно (ала го казвам от позицията на човек, който не е имал сиамски близнак... Нямам представа какво е да живееш с нуждите на друг човек, които поради състоянието ви се превръщат неизменно в твои). Но не бих пожелала самостоятелно съществуване, знаейки, че има риск другата да почине, освен ако нейното най- долямо желание не е също да е самостоятелна, въпреки съществуващия риск най- лошото да се случи с мен, нея, нас. Ако обаче тя не споделя това желание, бих уважила- не става въпрос само за моя живот, а аз немога да рискувам Живота на друг човек, нямайки Божествени правомощия.
Най-сигурния знак за съществуване на извънземен интелект е, че носителите му не контакуват с нас.
|
| |
|
|
|