Проектобащите

Имам много хомосексуални приятели. Те наистина са добри приятелки. Винаги ще те изслушат, ще те разберат, ще ти дадат умен съвет... Винаги са много интелигентни. И винаги нещастни. Дори да са щастливо влюбени. Повечето от тях мечатят за деца. Тази задънена улица на яловите им връзки ги съсипва. Само един веднъж ми каза: "Аз нямам право на такива желания. Това е егоистично. Ние сме дървета без корен и сме обречени да бъдем сами."
Аз ги обичам. И ги мразя. Обичам ги, защото носят моята емоционалност, защото са ми близки, защото мога да говоря с тях за всичко, защото си плачем заедно по филмите, защото и аз като тях много обичам мъжете, защото сме еднакви. Мразя ги, защото точно те можеха да бъдат най-добрите ни съпрузи и бащи на децата ни. Ако не мразеха толкова различните ни полови органи.


/По мое мнение - подходящо за този клуб. По-скоро за "Адам и Адам", но... все пак.../

Да живее свободата на Словото, Печата и Събличането...