Аз просто вече вдигам ръце. Тук стана по-бетер и от затвор. Заключване на мисли, на изреченив, забрана на речник и информация, забрана на тематика, всички се заяждат, малко като незадоволени жени са, ама какво да се прави. Отчайвам се да обяснявам какво съм искала да кажа, все неразбрана излизам. Чувствам се като дете сред лелки. Не се обиждайте всички, но изглежда най-дейните в клуба са на подобаваща възраст за уважение и преклонение, в сравнение с моята. Или аз съм нещо ку-ку....

да обичам насила, без любов да има
да обичам с тревога - този път не мога