Бащите ...
Това е трудна тема ...

Аз съм толкова щастлива, че намерих човек, когото чувствам като истински баща ...
Това е бащата на една моя приятелка.
С него може да седим с часове да си говорим, и на двамата ни е много приятно...
Шегуваме се, че съм третата му дъщеря

А колкото до истинския ми баща - не съм го виждала от една година.
И не ми и липсва, никога не се е интересувал кой знае колко от мен ...
Никога не съм успявала да го разбера, да навлеза в неговия свят ...
Той се държеше с мен дистанцирано ...
Сега не знам, ако го видя, как ще се почувствам, дали изобщо ще изпитам
нещо ... Нямам какво да му кажа ...
Един ден може да дойде при мен и да поиска да му простя обидата, която ми
нанесе преди години...
Тогава ще е остарял, самотен, отхвърлен и аз сигурно ще му простя ...